Брайан Хейг - Кукловодът

— Мери, съветвам те да си вземеш адвокат.

— Знам. Ще се срещна с няколко през следващите дни, за да си избера.

— Разпитваха ли те вече?

— Официално, не. Трябваше да отговоря на няколко коварни въпроса на прекия си началник, заместник-директора на управлението, но все още никой не се е заел да ме разпита сериозно. Но рано или късно ще се стигне дотам.

— И още как. Не им казвай нищо. Ти си негова съпруга, така че имаш право да не свидетелстваш срещу него. Освен това трябва да стоиш колкото се може по-далеч от тази работа.

— Не съм сигурна, че ще успея да мина с този номер. Все пак сме женени. По-близо от това не мога да бъда.

— Имах предвид „далеч“ в юридически смисъл, Мери. Има най-различни възможности да те обвинят в съучастничество. Побързай да си вземеш адвокат, а ако се опитат да те разпитват преди това, учтиво отказвай да отговаряш на каквито и да е въпроси.

Тя кимна, но с развеселено изражение. Предполагам, че е малко трудно да приемаш правни съвети от бившия си любовник. Спомних си предупреждението да не се смесват работата и удоволствието, но в този случай ставаше въпрос за минало удоволствие и настоящ бизнес, така че този принцип сигурно не важеше.

— Сърдиш ли му се? — попитах.

— Честно казано, направо съм бясна. Не мога да повярвам на случилото се. Може би вината не е негова и аз се опитвам да не го обвинявам, но не мога да се въздържа. Все трябва да съм ядосана на някого.

— Това е естествено. Ще ти мине. А ако за момент предположим, че наистина го е направил, имаш ли представа защо?

— Никаква, Шон. Всичко вървеше толкова добре. Живеехме си добре, и двамата обичахме работата си. Сигурно не знаеш, че Бил щеше да бъде произведен в чин генерал-майор?

Не знаех. Но „щеше“ наистина беше уместно употребено, защото, докато си говорехме, някой тип вероятно изгаряше точно този списък с кандидати за повишение, в който е бил включен Морисън. Армията много се сърди за такива работи.

Застанах до нея, наведох се, целунах я по бузата и казах:

— Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя скоро, става ли?

Стори ми се толкова измъчена и самотна, че всъщност не исках да си тръгвам. Няма да навлизам в подробности какво всъщност исках да направя.

— Сигурна ли си, че искаш да останеш тук? — попитах. — С него?

Посочих с пръст към тавана, за да й покажа кого имам предвид.

Тя се усмихна насила.

— Това е най-доброто място за нас. Той вярва в принципа, че трябва да пази потомството си, а точно от това имаме нужда с децата.

Грешка. Тя и децата имаха нужда да се върнат дванайсет години назад, за да си изберат друг съпруг, друг баща и прочие.

Но тъй като бяхме в Америка, когато съдбата ти раздаде кофти карти, имаш нужда и от още нещо — адвокат. Точно затова бях тук.

Тъй като Еди имаше няколко месеца преднина, на този етап бързината беше най-важна. Спрях на първата бензиностанция и използвах телефона, за да се обадя на секретарката си. Името, чинът и прочие в нейния случай са старши сержант Имелда Пепърфийлд. Отговори на първото позвъняване, както впрочем прави и всичко останало — толкова навреме, че дори малко изпреварва събитията.

— Здрасти, Имелда, аз съм. Нали разбра за случая „Морисън“, за който тръбят всички медии?

— Чух, да.

— Наш е. Морисън ме помоли, а жена му ми е… хм, стара приятелка и, как да ти кажа, принуди ме да се съглася.

Имелда е висока около 1,50, тежи 72 килограма и е на около петдесет години — чернокожа жена с топчесто лице, набито тяло, очила със златни рамки и леко прошарена коса. Отдалеч прилича на безобидна бабка — една от онези жени, прехвърлили средната възраст, които в свободното си време плетат шалове и пуловери на племенниците си и готвят пилешка супа за болни приятели. Това всъщност е огромна грешка. По-безопасно би било да сбъркаш атомна бомба с пиратка.

Имелда е отраснала в планинските райони на Северна Каролина, където е прихванала акцента на необразованите чернокожи селяци. Въпреки че отдавна не е такава, тя продължава да използва този акцент — най-вече за да заблуждава тъпаци като мен, че има някаква действителна причина да ми отдава чест и да ме нарича „сър“. Зад този коварен камуфлаж дебнат остър като бръснач ум, две магистърски степени и деликатността на камион „Мак“. В армията е изкарала близо трийсет години, виждала е всички начини за прилагане и злоупотреба със закона и предлага опитните си съвети винаги когато ги поискате — или дори когато не ги поискате — по същия начин, по който един тежък чук би помогнал на колче за палатка да навлезе по-дълбоко в земята.