Брайан Хейг - Кукловодът

Кортни се изкиска.

— Значи е пуяк, така ли?

— Никога не употребявай тази дума пред хората, за които става въпрос — каза Мери, като строго размахваше пръст. — Изчаквай ги да си тръгнат.

Кортни се посмя още малко за моя сметка.

— Момичетата не обичат футбол — осветли ме тя. — Но пък аз харесвам „Плейстейшън“. Особено игрите, в които стреляш по хора.

— Вижда ли се кръвта?

— На по-добрите игри, да. В някои хората просто умират.

— Аха, ясно защо те ти доскучават — признах, като кимах разбиращо.

— Повече ми харесва да има кръв.

— Мисля, че съм влюбен в теб. Случайно да си свободна в петък вечер?

Тя стисна крака на Мери още по-силно.

— Мамо, има му нещо.

— Знам, съкровище. Има му, но ти не му се подигравай, защото е много чувствителен.

Изплезих се на Кортни и тя избухна в смях.

— Достатъчно — нареди Мери. — Вие двамата се качвайте горе и стойте по-далеч от дядо си. Пак е кисел.

След като изпълниха задължението да се запознаят с приятеля на майка си, двете деца се оттеглиха на бегом и с видимо облекчение. Бях впечатлен. Не ми трябваха повече от няколко минути, за да видя, че Мери е страхотна майка. Привързаността между нея и децата беше явна и заразителна.

Пак седнахме на диваните с лице един към друг.

— Случва ли се дядо им да не е кисел? — попитах.

Тя поклати глава и завъртя очи.

— Изобщо не му обръщай внимание на тоя заядлив старец. Смята, че сме идиоти, щом те намесваме в това. Казах му, че Бил е настоял да си ти и че винаги ми е заръчвал да се обадя на теб, ако го закъса сериозно.

— Мъжът ти трябва да пие по-малко.

Тя мъдро подмина забележката ми.

— Шон, той следеше юридическата ти кариера. Наистина ти се възхищава.

— Значи сериозното закъсване води до отчаяни действия.

Тя кимна.

— Според теб как ще мине?

— Ако трябва да бъда честен, ще бъде истинско изпитание за него, за теб и за децата. При подозрение в шпионаж правителството нарочно изпуска информация. Сякаш бюрократите изпитват някакво гнусно чувство за дълг да обяснят на американския народ каква точно гадина са пипнали.

Тя затвори очи с болезнено изражение.

— Виждала съм какво става. Опитвам се да се подготвя.

В действителност няма начин да се подготвиш за подобно нещо, но аз реших да премина направо на следващата точка.

— Какво ти казват в службата?

По този въпрос: на следващия ден след дипломирането ни Мери потъна в големия тренировъчен център на ЦРУ в Куонтико, щата Вирджиния, за да започне кариерата, която Хоумър се беше опитал да осуети с безплодното си сводничество. Така и не разбрах защо Мери толкова искаше да стане Джейн Бонд, но пък беше от онези идеални кандидатки, за които в ЦРУ си мечтаят — интелигентна, възпитана, лесно приспособима, — така че агентите от личния състав вероятно й бяха обещали всякакви глупости. По-късно чувах, че се справя доста добре, но и нейната работа беше толкова секретна, колкото и моята, така че нямах представа какво прави всъщност.

Тя се облегна назад и изпусна дълга въздишка.

— Засега нищо не са ми казали. Не могат. Аз съм шеф на бюрото ни в Москва, а съпругът ми е обвинен, че работи за руснаците. Ужасно неудобно за всички замесени.

Боже мой. Опитах се да прикрия изумлението си.

— Шеф на бюрото? Ти?

Тя кимна, докато се опитвах да смеля тази новина. Няма нужда да се казва, че това отключваше цял набор от нови потенциални проблеми. В крайна сметка се спрях на въпроса:

— Но не са те уволнили или нещо подобно?

— Не още. Прехвърлиха ме на административна работа тук, в Лангли, където нямам достъп до нищо, в което има дори намек за секретност. Ще ме държат в нафталин, докато случаят се разреши, а после тихомълком ще ме освободят.

Обясни го безизразно, все едно просто така ставаха нещата и нямаше място за притеснение. Всъщност имаше доста място за притеснение. Продължих да я гледам вторачено и тя каза:

— Да, знам, ще бъде истинска бомба, когато се разчуе. Изобщо не го очаквам с нетърпение.

Помислих малко, после попитах:

— Имаше ли някаква представа, че ще се случи такова нещо?

— Аз съм му жена, Шон. Последният човек, на когото ще кажат нещо.

В това очевидно имаше логика.

— Вие двамата, ъъъ…

— Дали сме обменяли информация?

— Именно.

— Той имаше оторизиран достъп до материали с най-висока степен на секретност. Работеше като военен аташе, което е пост от разузнаването, а аз бях шеф на бюрото на ЦРУ. Следи, източници, разкрития, каквото и да се сетиш — не съм крила нищо.