Брайан Хейг - Кукловодът

Тя се изсмя кратко и дрезгаво.

— Вижте, аз не мога да проведа дълъг и откровен разговор със специалист по противоракетна отбрана на никакъв език. Но иначе отговорът е да, говоря като рускиня.

Забелязах, че има интересен глас — по-плътен от повечето женски гласове, почти дрезгав. Започнах да си представям жена на трийсетина години, елегантна, тайнствена и изкусителна. Нямаше начин да отговаря на това описание и във физическо отношение, но надеждата умира последна.

— Откъде го научихте? — попитах.

— От родителите ми.

— А те откъде са го научили?

— От своите родители. Надявам се, че тези въпроси водят към нещо по-съществено.

— Да, водят. Аз съм военен адвокат и работя по едно дело, в което ми трябва юридически помощник с говорим руски.

— Разбирам. И си мислите да ме наемете?

— Хари освен това каза, че сте работили за правителството. Какво точно?

— Преводач в Държавния департамент.

— Имахте ли разрешително за работа със секретни материали?

— Аха. Строго секретни.

Беше прекалено хубаво, за да е истина.

— Можете ли да зарежете всичко друго и да дойдете да се срещнем? — попитах.

— Ами… това интервю за работа ли ще бъде?

— Временна работа, може би няколко месеца, и ще включва пътувания. Това устройва ли ви?

Тя се поколеба.

— Може би.

Дадох й адреса на кабинета си и бързо поех натам, за да се приготвя. Имелда ме изгледа недоволно, изсумтя няколко пъти и ме замери с една купчина жълти листчета, на които беше записала кой ме е търсил по телефона. Не беше много доволна от мен. Наистина, почти не го показваше, но аз я познавах добре. Убих времето, като върнах обажданията.

После на вратата се почука и Имелда промуши в кабинета ми обърканата си физиономия.

— Тук има някаква жена… каза, че се явява на интервю за работа.

— Катрина Мазорски?

— Същата. Тя не е адвокатка, нали?

— Защо не?

Веждите на Имелда почти прекосиха челото й, а секунда по-късно Катрина Мазорски прекрачи прага. Бях се изправил, за да й стисна ръката, но замръзнах — нещо като временна парализа.

Беше облечена с много плътно прилепнали черни кожени панталони, миниатюрен потник, под който надничаше черен сутиен, носеше тъмнокафяво червило, сребърна халка от лявата страна на носа и още една на голия си пъп. Косата й беше тъмна и права, а очите — кафяви или може би зелени. Имаше широки рамене, страшно тънка талия, дълги и слаби крака и беше красива… и, да, дори секси, но не по начина, по който съм свикнал да са красиви или секси момичетата. Красива горе-долу в стила на Сандра Бълок, но дегизирана като клоун и пробита тук-там.

— Вие, ъъъ, сте мис Мазорски? — заекнах.

Тя се отпусна на стола пред бюрото ми.

— Приятелите ме наричат Кейт, но ти все още не си ми приятел, така че Катрина ще свърши работа. Аз как да ти викам?

— Казвам се Шон Дръмънд. Разбира се, приятелите ме наричат Шон. Можеш да се обръщаш с „господин майор“.

Тя се ухили.

— Страхотно. Каква е данданията?

— Данданията?

— Случаят де.

Погледахме се известно време. Най-сетне аз казах:

— Бих искал аз да задавам въпросите. Може да ти прозвучи глупаво, но веднъж прочетох в един учебник по мениджмънт, че така се прави на интервюта за работа.

— Ами стреляй тогава — каза тя. — Нали така казвате вие?

Завъртях очи.

— На колко години си?

— На двайсет и девет.

— Кога си завършила право?

— Преди две години. В Мериланд, вечерно.

— И с какво се занимаваш от дипломирането насам?

— С по малко от всичко.

— Не искам да си пъхам носа, но можеш ли да го опишеш по-точно?

— Добре де. Първите няколко месеца се подготвях за адвокатските изпити за практикуване във Вашингтон и в щата Вирджиния, явявах се на разни интервюта за работа и…

— Получи ли някакви предложения? — прекъснах я.

Тя ме изгледа развеселено.

— Няколко, да.

— Какви по-точно?

— Няколко пъти получих предложения да спя с бъдещите си работодатели, които провеждаха интервюто. Искаш ли да ти разкажа с подробности?

— Ами, не, нека да ги пропуснем. Значи не можа да си намериш работа.

— Правилно си схванал.

Все още кимах, когато Катрина попита:

— Ами ти?

— Моля?

Тя се наклони напред.

— Ами ти? Къде си завършил право? От колко време работиш в армията? Какво очакваш от мен?

Изглежда, все още имаше известно объркване по отношение на въпросите в интервюто за работа. Преглътнах раздразнението си и отговорих:

— Завърших право в Джорджтаун преди осем години. В продължение на пет години преди това бях офицер в пехотата. И те поканих на интервю, защото сформирам екип за защитата на генерал Уилям Морисън.