Брайан Хейг - Кукловодът

Тя се отпусна назад:

— Морисън? Шпионинът?

— Същият. Интересуваш ли се от предложението?

— О, да, интересувам се. Какво ще трябва да правя?

— Ще разберем в движение.

Тя помисли малко и попита.

— Ще участвам ли в делото, или просто ме вземаш като висококвалифицирана секретарка?

Имам добра памет. Сигурен бях, че съм й казал как аз ще интервюирам нея. Направих дълга студена пауза.

— Това е военно дело за шпионаж. Армията е избрала двама от най-добрите си прокурори. А ти каза, че си завършила вечерно в Мериланд, нали? На тяхно разположение са най-добрите юристи на ЦРУ и Държавния департамент. Толкова хора с магистърски степени от Бръшляновата лига ще се опитат да опекат клиента ми жив, че дори няма да можеш да ги преброиш. Кажи ми сега, с какво можеш да помогнеш?

Тя се отпусна.

— Владея отлично руски.

— Това е добре. Омъжена ли си?

— Не.

— Някога била ли си омъжена?

— Пак не.

— Имаш ли американско гражданство?

— Родителите ми са емигрирали десет години, преди да се родя.

— Ограничения за пътуване или извънредно работно време?

— Никакви. Колко ще ми плащаш?

— Ще ти уредя сто и петдесет на ден, плюс разходи. Не е кой знае какво, но армията е стисната. Между другото, горе-долу толкова получавам и аз.

— Устройва ме.

— Хм, това може да се окаже проблем — изтъкнах учтиво. — Разбираш ли, аз все още не съм ти предложил работата.

— Но ще го направиш. — Тя се засмя. — Определено ще го направиш.

— Наистина ли? Защо?

— Юридическият справочник твърди, че в този град има само още трима адвокати, които знаят отлично руски. Двама от тях вземат по петстотин на час и работят предимно за руската мафия. На третия предстои да му отнемат разрешителното, защото организирал измама с осиновени деца и обрал няколко бездетни семейства. Нито един от тях не може да си издейства дори място на партиен конгрес на републиканците, да не говорим за разрешително за работа със секретни материали. Имаш късмет, че съм свободна. А сега се усмихни, направи ми предложение и спри да ни губиш времето.

Поклатих глава.

— Може и да се изненадаш, но са ми казвали, че извън този град също живеят адвокати.

Тя сви рамене.

— Ще изгубиш седмици, а няма да намериш никой с по-добри препоръки и умения от моите. Престани да се мотаеш и ми предложи работата.

Беше наклонила глава встрани и ме гледаше палаво. Очите й все пак бяха кафяви. Освен това беше страшно нахална.

Е, какво пък? Може би блъфираше за това колко е трудно да намериш подходящ адвокат. Но пък може и да не блъфираше, а времето наистина ме притискаше.

Претеглих плюсовете и минусите и казах:

— Ще опитаме, но само за проба. Ако не ми харесва как работиш, ще има „сбогом, прощавай“.

— Започвам от утре — отвърна тя. — И не се притеснявай за това как работя. Само гледай да не изоставаш.

После рязко стана, завъртя се и излезе от стаята.

Какво харесах в нея: очевидно беше интелигентна, самоуверена и привлекателна — ако си падате по този тип.

Какво не харесах: беше нахална, агресивна, нафукана и приличаше на шарен карикатурен плакат на пънкарка. Външният й вид можеше да се окаже проблем, но повече за нея, отколкото за мен. Моят проблем беше, че много й знаеше устата. Всъщност аз ценя това качество, но не е тайна какво става, когато събереш на едно място двама души с големи уста.

От друга страна, не се съмнявах в собственото си остроумие — значи трябваше да свърши работа.

В първия ми истински работен ден като основен защитник по делото на Уилям Морисън водещата статия на „Уошингтън Херълд“ твърдеше следното: според добре осведомен източник, пожелал да остане анонимен, Морисън за пръв път бил вербуван от офицер на КГБ още през 1988 или 1989 година. Мистър Анонимен знаел това, защото именно тогава започнали да проличават вредите, нанесени от дейността на Морисън. След като Съветският съюз беше изметен в кофата за боклук на историята, офицерът от КГБ, отговарящ за Морисън, просто прехвърлил досието му в новата разузнавателна служба на Русия и продължил да го използва.

През този период Морисън отбелязал няколко много впечатляващи разузнавателни удара срещу Съветите, а по-късно и срещу руснаците, които драматично ускорили кариерата му. В резултат на това той постоянно получавал повишения и специални задачи.

През същия период обаче били разкрити и голям брой жизненоважни разузнавателни операции, а няколко двойни агенти и руски офицери, преминали на страната на американците, били разкрити и впоследствие брутално екзекутирани от руските разузнавателни служби. Тези знаци не останали незабелязани. ЦРУ и ФБР знаели, че сред тях има предател, и безмилостно започнали да го издирват, като в крайна сметка достигнали до Олдрич Еймс и Робърт Хансън — но сега и двете служби трябвало да приемат неприятната вероятност и двамата да са им били подхвърлени от руснаците, за да отвлекат вниманието им от Морисън. А като се има предвид, че Еймс и Хансън не бяха точно дребни риби, може само да се предполага какви предателски рекорди пък беше поставил самият Морисън.