Брайан Хейг - Частен сектор

— Стреляйте на месо — прошепна Спинели на колегите си.

Уместният израз беше „употребявайте сила само при необходимост“ и като адвокат трябваше веднага да го поправя. Но се разсеях. Който цепи косъма на две при такава ситуация, най-често свършва в ковчег.

Минаха няколко минути. Чарли продължаваше да се взира в монитора. Всъщност мина толкова време, че всички започвахме да се отпускаме и успокояваме, когато изневиделица от балкона долетя див вопъл. В същия миг телевизорът и лампите изгаснаха, вероятно от токовия удар на балкона.

Спинели незабавно се завъртя и обсипа балконската врата с дъжд от куршуми. Разхвърчаха се стъкла.

Бил изведнъж се сгъна на две. После Чарли отхвръкна назад и тежко рухна на пода. Спинели изпсува гръмогласно и продължи да стреля с автоматичната карабина към разбитата балконска врата, където внезапно бяха изникнали три черни фигури, увиснали на въжета, които стискаха пистолети със заглушители и гърмяха напосоки из апартамента.

Секунда по-късно страхотен взрив разби вратата на жилището ми и из въздуха се разлетяха трески.

Беше ми дошло до гуша да съм без оръжие. Пролазих по пода, напипах пушката на Бил, търкулнах се назад и насочих цевта към вратата. Нечий тъмен силует се хвърли напред и аз стрелях, но така и не разбрах дали съм улучил. Последва го още един. Пак стрелях, улучих го в корема и той отхвръкна назад към коридора.

Спинели бе изпразнил пълнителя на карабината и сега използваше пистолета. Още гърмеше по балкона, макар че когато се завъртях да погледна, висящите фигури бяха изчезнали.

После настана тишина.

— Презареди и не се надигай — казах аз.

— Мамка му, нещо ми се заби в рамото — промърмори Спинели.

Пипнешком потърсих Бил и Чарли. Докоснах нечие тяло, след това буйна коса — явно беше Бил. Опипах шията му за пулс. Той изстена. Сърцето му още биеше; слабо, но и толкова стига. Продължих да шаря наоколо, докато открих Чарли. Нямаше пулс. По дяволите.

Ушите ми кънтяха, но ми се стори, че чувам сирени. Помъчих се да съобразя какво бе станало — трима висяха с въжета откъм балкона и поне още двама се опитаха да нахлуят през вратата. Какво ставаше?

Стресна ме телефонът. Пропълзях и вдигнах слушалката.

— Дай ми Дръмънд — нареди мъжки глас.

Беше баритон, но някак странно механичен, сякаш човекът е изпушил милион цигари или преобразява гласа си чрез някакво високотехнологично устройство.

— Кой се обажда, по дяволите? — попитах аз.

Така де, може и да не знаех кой звъни, но много добре знаех защо — проверка. Дали съм мъртъв, или тепърва ще трябва пак да ме гърмят. Не съм кръгъл глупак и нямах намерение да потвърждавам каквото и да било.

Онзи отговори с безумен смях:

— Предай на Дръмънд, че го търси тъпакът от Бостън. Викни го и недей да ми губиш повече времето.

— А не може ли да запиша съобщение? — отвърнах аз.

— Хе-хе. Много си смешен, Дръмънд.

По дяволите.

— А ти си жалък некадърник. Вече за втори път се проваляш. Първо с Джанет Мороу, сега и с мен. Началството ти знае ли вече?

— Сегашното не е моя работа. Само наминах да погледам, нали разбираш.

Ама че тъпанар. Самолюбието на тоя тип бе дори по-голямо, отколкото си представях.

— Вярно, забравих — казах аз. — Ти убиваш само беззащитни жени.

— Убивам когото си искам. — Той добави заплашително: Например теб.

— Преди или след като закача на стената си скапания ти задник?

— Още ли имаш стени? — Той се разсмя. — Чух силен взрив.

— Къщата и без това се нуждаеше от ремонт. Благодари на приятелчетата си от мое име.

— Ще им предам. Но недей да ремонтираш. Само ще си хвърлиш парите на вятъра.

— Не съм от твоята категория, копеле. Ти си падаш по беззащитни жени.

— Може да те изненадам, Дръмънд. Редовно убивам мъже.

— Прав си… Много съм изненадан. — И двамата помълчахме. — Сигурно си казваш, че гадостите, които извърши с ония жени, са били необходими, за да подлъжеш ченгетата. Всъщност си жалък ненормалник и дълбоко в душата си изпитваш удоволствие от това.

— На психиатър ли ми се правиш? Гледай си правото.

Разсмях се.

— Честно казано, с нетърпение чакам да те срещна.

— Няма да видиш откъде ти е дошло.

— Вече те видях. Грамаден и тъп чекиджия, дето се е тъпкал с толкова стероиди, че дребната му патка вече не става за нищо. Може би затова ти харесва да трепеш жени.

Той помълча, после каза:

— Свещеникът… ти ли беше онзи, дето извика?

— Изповядай ми се как лъскаш бастуна. Разкажи ми колко те е тормозила майка ти, как си я видял да духа на татко и това ти е разбъркало мозъка.