Брайан Хейг - Частен сектор

— Чуй ме, Шон, „Морис“ е много доходна и почтена компания.

Да, а пък Сай хвърляше много труд да докаже своето невежество, следователно и невинността си.

— Докажи го в съда.

— Виж… не предприемай нищо, преди да си поговорим както трябва.

— Утре в десет сутринта — отвърнах аз и затворих.

Не знам защо си спомних стария виц: „Как се нарича адвокат, тръгнал по лош път? Сенатор.“

Отидох в кухнята и направих кафе. Чарли слагаше по прозорците електронни сигнални системи. Вратата ми се бе сдобила с две нови резета и беше подпряна със скрина от спалнята. Другите двама седяха пред големия телевизор и гледаха повторение на „Нюйоркски полицаи“. Спинели се чешеше по носа с едната ръка, а в другата стискаше пистолет. Поредната весела вечер в дома на Шон Дръмънд.

Тъкмо наливах чаша кафе, когато телефонът пак иззвъня. Изтичах в спалнята и вдигнах на четвъртия сигнал.

— Шон, обажда се Джейсън.

— О, дано да не съм ти попречил за нещо важно.

— Няма такава работа. Кажи ми какво става, по дяволите.

— Става това, че бях жестоко нападнат в твоята сграда от адвокат, представляващ твоята фирма и насъскан от Джесика Монър.

— Възмутително. Ще го уволня.

— Това няма да излекува кошмарите ми.

— Я стига.

Той се изкиска. Аз мълчах.

Той престана да се смее и каза:

— Шон, ти си бизнесмен. Мисли като такъв.

— Не, офицер съм.

— Тогава… опитай се да мислиш като бизнесмен.

— Ама така ще съм като риба на сухо, Джейсън. Вие, бизнесмените, как мислите в такива моменти?

— Задаваш си само един въпрос: кое е най-изгодно за теб в момента?

— А… Добре де, помогни ми. Кое ще е най-изгодно?

— Споразумение. Нали така правите вие, адвокатите?

— Да, ако предложението е щедро.

— Добре. Дай да видим какво означава това.

Съвсем ясно долавях в гласа му самоувереност и приятна тръпка. Този човек си изкарваше хляба от сделки; пред него аз бях като теле на заколение. Беше му забавно, че някакъв си зелен новак се опитва да го преметне. Голям смях щеше да падне.

За да му прехвърля топката, попитах:

— Какво предлагаш, Джейсън?

— Още не съм мислил.

— Ами… предложи нещо.

— Какво ще кажеш за десет милиона?

— А ти какво ще кажеш за трийсет?

— Дръж се сериозно.

— Сериозно? Петдесет милиона.

— Аз… Виж, това са много пари.

— Ха, вече станаха седемдесет. Продължавай да си отваряш устата, Джейсън, и ще стигнем до сто. Всъщност точно за толкова предявяваме иск. Може сумата да е нереална, но пък ме топли мисълта, че ти ще загубиш акции за няколко милиарда. — Не се удържах и добавих: — Ти се опитай да мислиш като бизнесмен, Джейсън.

Последва нова дълга пауза. Този приятел не се колебаеше да хвърли стотина бона за един хубав задник. Провалеше ли тази сделка, хиляди адвокати и акционери щяха да се втурнат да ръфат неговия задник. Освен това сигурно си представяше как върху ръцете на корпоративни величия щракват стоманени гривни.

— Мога да уредя седемдесет милиона — каза той накрая. Ще трябва обаче да измисля как точно. Не мога да напиша чек. Данъчните, финансовите комисии, моят управителен съвет… трябва да се съобразявам с всичко това. Трябва някак да оправдая парите. Може би ако… например ако го оформим като прехвърляне на акции…

Докато Джейсън продължаваше да говори, аз обмислях залозите. Представете си само — седемдесет милиона долара.

Това беше опасна цифра, опияняваща цифра и знаех, че ако се замисля за нея, ако наистина си позволя да се замисля за нея и за всичко, което може да купи… Плеснах се през ръцете и го прекъснах:

— Джейсън, размислих.

— Браво, Шон. Не ми харесва тази история, никак не ми харесва, но трябва да мисля за осем хиляди отрудени служители. Напоследък Уолстрийт е станал опасно място. Не съм сторил нищо нередно, но в днешно време дори един слух за непочтеност… Господи, само да се пошушне и акционерите дърпат спусъка.

Беше ми писнало от този човек и от цялата игра, затова го прекъснах:

— Исках да кажа, че размислих за парите. Ще се видим в съда, мой човек.

Затворих телефона.

Обадих се на Джанет по мобилния. Когато отговори, казах:

— Как е?

— Скапано. Чувствам се извън играта.

— Недей. Ти си изигра ролята и всичко върви идеално.

— Разправяй.

— Обади се Джесика Монър, после Сай, после Джейсън. Стигнахме до седемдесет милиона, за да оттегля иска.

Джанет беше кораво момиче, но чух как хлъцна.

— Сигурно не бива да го казвам, но като мой адвокат щях да ти заделя половината — добавих аз.