Брайан Хейг - Посредникът

Понякога разказът беше строен и хронологичен, друг път тръгваше несвързано и свободно. Тереза често спираше да запали нова цигара и на два пъти напусна кухнята за поредната порция „шери“. Беше късен следобед; както я караше, до вечерта щеше да е напълно пияна.

Между другото, по принцип не каня в съда бивши съпруги. Като свидетели са ужасни. Не могат да обрисуват обективно миналото — знаят, че техният рицар на бял кон се е превърнал в егоист и мерзавец, яхнал смрадливо прасе.

И все пак, като се вслушвах внимателно, почвах да си изграждам образа на човека, издъхнал снощи в леглото си по тъй странен начин.

Клиф израснал в малко градче в щата Ню Йорк, баща му бил автомонтьор, имал един брат и една сестра. Свещеникът видял, че момчето е интелигентно, и му уредил безплатно обучение в местното енорийско училище. Единствен в рода си Клиф завършил гимназия, после колеж — и то „Колгейт“, — като се справял по най-трудния начин: с ум, безсъница, вечерна работа и упорство. Както мнозина младежи от онова време, щом хванал дипломата, Чичо Сам му поискал назаем няколко години живот. Най-напред го пратили във Военния езиков институт в Монтерей, където научил арабски, след това фарси, и бил разпределен към разузнавателния център във Форт Мийд, Мериланд, което определено било далеч по-добро от съдбата на мнозина негови нещастни връстници — да мъкнат четирийсеткилограмова раница из джунглите на Югоизточна Азия.

Според мен в този разказ най-очебийна бе неговата целеустременост. След като успял да се измъкне от мизерията, той завършил колеж, после бил избран за допълнително обучение в армията, занимавал се с разузнаване на високо ниво и грабнал полковнишка дъщеря. В превод на цивилен език, все едно селяк да докопа принцеса — огромен скок по обществената стълбица. С влизането си във военното разузнаване той станал високопоставен, образован служител в почтения сектор от занаята, което — с малко късмет, умение и правилна тактика — можело да го отведе и по-нагоре.

Както казват фройдистите, в крайна сметка всичко опира до егото, а от личен опит знам, че хората, стигнали догоре със собствени сили, са най-склонни към завишена самооценка.

И тъй, вече отминавахме ранните години, къщата и двете деца. След четвъртия джин Тереза взе да заваля думите и да се киска на неподходящи места.

— От началото до края на седемдесетте години го държаха в иранския отдел — каза тя. — През осемдесет и втора го прехвърлиха към иракския сектор — по-невзрачно място нямаше в цялото разузнаване. Той реши, че е дошъл краят на света. Никой не даваше пет пари за Ирак. Тогава кариери се правеха около Иран, а както казах, Клиф знаеше фарси. Оплака се на началниците, но те казаха, че там бил най-полезен.

Между другото въпросите на Биан като че бяха насочени повече към брака и семейния им живот, което според мен се дължеше на хромозомите. Като мъж аз съм убеден, че всички житейски загадки и тайни се коренят в парите, властта и сладострастието. При едно разследване мъжът и жената подхождат от различни страни, но в съчетание обикновено постигат добър резултат.

Както можеше да се очаква, Биан попита:

— Как се отрази това на брака ви?

— Клиф стана още по-внимателен съпруг, още по-добър баща, ако изобщо е възможно. Винаги работеше извънредно, но взе да отделя повече време за нас. Научи се да играе голф, занимаваше се с децата. — Тя запали нова цигара и смукна дълбоко. — Осемдесетте години бяха златни за нас. Работата го огорчаваше, но семейството ни вървеше. Без караници, без напрежение. — След малко тя добави: — До деветдесет и първа година.

— Когато Ирак нахлу в Кувейт — досетих се аз.

— Правилно.

— Какво стана тогава? — попита Биан.

— Настъпи началото на края. Много неща се струпаха наведнъж. Криза на средната възраст… недоволство от работата… не знам. Нещо в Клиф се прекърши.

Биан, която явно слушаше най-внимателно, подхвърли:

— Или се разбуди.

Тереза отпи поредната голяма глътка.

— Той беше от малцината във Вашингтон, които знаеха повече за Саддам. За Ирак. Смешно, като си помислиш. Точно това, заради което затъна в блатото, изведнъж го направи търсен навсякъде. Даваше консултации на Шварцкопф, Пауъл и Чейни. Доста пъти ходи в Белия дом. — Тя изгаси цигарата и незабавно запали друга. — Внезапно започна да консултира началник-щабове, да обядва с хора от правителството. Журналистите му звъняха посред нощ.

Спомних си една крилата фраза и подметнах: