Брайан Хейг - Посредникът

От новините през онзи период обаче си спомнях, че към средата на деветдесетте бе предприет опит да се подкупят някакви иракски генерали, които да свалят Саддам. Той някак надуши това и генералите съответно бяха поканени в дома му на барбекю и басейн — половината се озоваха на скарата, другата половина в басейна с любимите алигатори на Саддам.

Смътно си спомнях, че съм чел и за други нескопосани опити с участието на кюрди или имигранти. Всички завършваха без резултат и тихомълком биваха прекратени. Обикновено хората от ЦРУ ги умеят тия неща — дълга практика, както се казва, — но с параноята на Саддам просто не успяха да се преборят. Споменах няколко случая на Тереза, после попитах:

— Участваше ли Клиф в някоя от тези операции?

— Сигурна съм, че да.

— А Хършфийлд и Тайгърман? И те ли бяха замесени?

— Помагаха… отстрани, съветваха го… Мисля, че участваха в планирането и го свързваха с иракчани, които можеха да се окажат полезни.

— Защо? Искам да кажа, защо са се замесвали в тези афери? Нали не бяха на власт?

— Питайте тях.

— А какъв беше мотивът на Клиф? — Сетих се да добавя: — Него не мога да питам.

— Не е ли очевидно?

Беше, но държах да го чуя от нея.

— Кажете ми.

След кратко мълчание тя отговори:

— Пак се връщаме към амбицията, мистър Дръмънд.

Биан попита:

— Тоест Хършфийлд и Тайгърман са се отплащали, нали?

Тереза кимна.

— Нека го кажем така: щом новата администрация пое властта, веднага изтеглиха Клиф от военното разузнаване и го пратиха на по-висок пост в Пентагона.

— Какъв пост?

— Тогава вече бяхме разделени. Говорехме си чрез адвокатите. Няма откъде да знам.

Навлизахме в територията на слуховете — сочни и поучителни, но не непременно верни. Погледнах часовника — четири и половина. Ако побързахме, можехме да си уредим среща с Хършфийлд, Тайгърман или и с двамата. Но оставаше още един неизяснен въпрос и аз попитах Тереза:

— Имате ли представа защо би се самоубил Клиф?

Тя се усмихна и дълго мълча. Накрая каза:

— Спомняте ли си, казах ви, че Клиф вече беше мъртъв.

Кимнах.

— Преди пет, може би шест години той започна… да се самоунищожава. Не стана изведнъж. Промени се малко по малко.

— Как?

— Мисля… разберете ме, той всъщност бе канцеларски плъх от разузнаването. Най-голямото приключение в живота му беше да се прибира по околовръстната магистрала. Знам, че звучи безумно, шантаво… но Клиф взе да се мисли за филмов герой. Като Джеймс Бонд.

Права беше, звучеше безумно и шантаво и навярно мисълта се изписа по лицето ми. Тя веднага добави:

— Не… не в буквалния смисъл, мистър Дръмънд.

— А в какъв?

— Работа под прикритие, пътувания, участие в шпионаж, тайни срещи… разбирате ли за какво говоря?

Гледаше ме тъй, сякаш като мъж трябваше да имам вродена представа за тайнствените й обвинения. Всъщност наистина имах и отговорих:

— Възбудата и приключенията са го съблазнили.

— Съблазнили?… Не, изпепелиха го. Той се промени, стана мрачен, потаен… но и избухлив, упорит, съсредоточен единствено върху себе си. Одеве попитахте за пистолета. — Тя се загледа в чашата. — Когато го донесе у дома и ми го показа… тогава разбрах, че всичко е свършено.

— С кое?

— С интереса му към дома. Към децата. Към мен. Толкова се гордееше с проклетия пистолет. — Тя погледна Биан и сподели: — Когато се връщаше от пътуванията, усещах… просто усещах…

— Имал е връзка? — подсказа Биан.

Тереза се разсмя горчиво.

— Да беше само една .

Оставих я да се опомни, после попитах:

— Случайно да знаете имената на жените, с които е спал?

— Ще ви трябва дебел бележник. — Тя се разсмя. — Чукаше всичко живо, щом можеше да го догони.

Не коментирахме това мрачно разкритие. Разбира се, изневярата е най-честият мотив за развод, а Тереза вече бе споменала, че именно тази причина е изтъкнал и нейният адвокат. Има много причини мъже да изневеряват на жените си и жени на мъжете си, но почти всички се свеждат до скука, слабо либидо, отмъщение или нарцисизъм. Ако не сте във Франция — там семейството служи единствено за прикритие на извънбрачните връзки. Но при нас, в англоезичните земи, махмурлукът е много по-често явление от секса.

— Знаех какво става — продължи Тереза. — Една вечер проследих Клиф до един местен мотел и го заснех с някаква жена. Знаете ли от кое ме заболя най-много? Тя дори не беше хубава. Имаше дебел задник.

Не искам да бъда жесток, но като се огледах — тази задушаваща къща, Тереза след петия джин, застиналия във времето квартал — и като добавих към тази смес една объркана, зациклила кариера, останах с чувството, че Клиф Даниълс само е чакал да му се случи нещо подобно. Можех да си представя как човек, затънал в професионалното и семейното блато, би извършил самоубийство. Но не можех да си представя такава драстична стъпка от страна на някой, който е избягал към нов живот, оставяйки всичко това зад гърба си.