Брайан Хейг - Посредникът

В една или друга степен всички ние живеем под булото на тихо отчаяние; в метафизичен, а често и в съвсем реален смисъл се молим за онзи щастлив лотариен билет, който ще промени битието ни. Мъжете, разбира се, биха го приели под формата на хубава нимфоманка, която си пада по футбола и има собствена бирена фабрика. Нали сме си прасета.

Попитах мисис Даниълс:

— Между другото Клиф левичар ли беше?

— Не. Защо?

— Просто една от ония смахнати статистики за човешките склонности, които ни карат да попълваме. — Усмихнах се. — Нали ги знаете ония от правителството… градят великото общество, взирайки се в статистиките. — Помълчах и добавих: — Може би ще ни помогнете с още една. Малко е… хм… неудобно. Проявявал ли е някога Клиф хомосексуални наклонности?

— Не ме ли слушахте досега, мистър Дръмънд? Беше луд на тема жени.

— Разбира се.

Хвърлих поглед към Биан. Тя мълчаливо кимна и явно разбра защо зададох въпроса. Ако си имахме работа с убийство, броят на заподозрените спадаше наполовина.

След малко отново попитах Тереза:

— Защо би посегнал Клиф на живота си?

— Задавате погрешен въпрос. — Тя се подпря на мивката и тихо изсъска: — Защо да не посегне?

Излязох и включих двигателя на колата, докато Биан стоеше на тротоара и се обаждаше по мобилния телефон на шефа си хер комендант Уотърбъри да убеди Хършфийлд или Тайгърман — а ако може и двамата — да ни отделят малко време в дневния си ред.

Щом седна до мен, тя каза:

— Ще има грижата. — Погледна ме. — Как ти се стори?

— Нуждая се от чист въздух.

— Животът на Тереза се нуждае от чист въздух — каза тя и предложи: — Хайде да започнем от нея.

— Искаш да кажеш, че е заподозряна?

— Не е. И двамата сме наясно, нали? Но довечера ще сънува щастливи сънища, в които го е извършила. Клиф е бил нейното чудовище източникът на нейните беди и страдания. Сега ще й липсва. Нали знаеш?

— Знам.

— Но дали Може да й се вярва? От озлобените хора не стават добри свидетели.

— За важните неща й вярвам напълно, а злобата е съвсем оправдана.

— Смятащ, че заслужава съчувствие?

— Определено. Изградила е около този тип живота и семейството си, а той се е превърнал в гадина.

— Колко Изящна елегия. Може ли да си я запиша в дневника?

— Трябва да ме чуеш в Съда. Ела по-раничко. Опашките са дълги, а за билети на черно искат безумни цени.

— Бас държа че си много… забавен. — Тя се позамисли, после отбеляза: — Чухме само едната част от историята. Всеки развод си има две страни.

— Добре Казано. Ако откриеш начин да изслушаме и неговата страна, непременно ми се обади.

Тя поклати глава. Понякога съм много досаден.

— Стара история с много заглавия — казах аз. — Жената от старта, синдром на първата съпруга, идиотизъм на средната възраст. Клиф не е бил нито особено сложен, нито кой знае колко труден за разбиране. Искал е да бъде нещо повече от онова, което е представлявал — дързък, опасен, тайнствен, сексуално привлекателен. Тереза и децата са били част от предишното разочароващо „аз“.

— Много Плитък го изкарваш.

— Много мъже си мечтаят тайно да бъдат като Джеймс Бонд, но се събуждат и от огледалото ги гледа Джордж Смайли. — След малко добавих: — Мъжете имат два мозъка, водещи непрестанна борба за кръвоснабдяването. Когато единият спечели другият изключва.

— Толкова ли е просто?

— Толкова.

— Разбирам.

— Решил е, че най-сетне идва неговият влак, и е зарязал жена си на перона. — Погледнах я. — Не бих се изненадал, ако излезе, че Клиф от години си е мечтал да я зареже.

— Каквато и да е причината, тя трябва да се стегне и да загърби миналото. Бракът може и да се е разпаднал по негова вина, но ако съсипе себе си, вината ще е изцяло нейна.

— Ти си сгодена, нали?

— Да, казах ти вече.

— Откъде знаеш, че… как му беше името?

— Марк Кембъл.

— Благодаря. Откъде знаеш, че Марк Кембъл няма да се превърне в идиот?

— Няма.

— Откъде знаеш , Биан? Съпрузите са непредсказуеми същества. Някои имат скрити дефекти. Понякога човекът се събужда една сутрин, вижда оредяващата си коса, двойната гуша и изведнъж изтъпява. Лекарството може да се окаже разкошна нова кола или разкошна нова блондинка. Трябва ли да ти обяснявам?

Тя не отговори.

— Казано на прост войнишки език, случват се и издънки.

— Виж какво, познавам Марк, откакто бяхме кадети. Може да прозвучи банално, но се влюбих още щом го видях. Аз… — Тя извърна очи за миг, после отсече: — Той няма да се промени. Никога. Сигурна съм.