Брайан Хейг - Посредникът

Освен това забелязах в стойката и движенията й някаква отпуснатост, сякаш духът вече нямаше сили да управлява тялото.

Както и да е, тя боязливо се вгледа в двама ни — Биан с униформа, аз спретнат и сериозен в синия костюм от „Брукс Брадърс“. Обърна се към Биан:

— Бихте ли ми казали за какво става дума?

— Ами… по-добре би било да поговорим вътре.

Мисис Даниълс немощно махна с ръка. Последвахме я и завихме надясно към тесен, претъпкан с мебели хол. Остъклен портал отляво водеше към мъничка трапезария, а една стръмна стълба зад нас се изкачваше към горния етаж; в такава къща човек като нищо можеше да хване клаустрофобия.

Но иначе холът беше добре обзаведен — дори прекалено добре — и доколкото можах да преценя, мебелите в колониален стил изглеждаха скъпи и изискани. Из въздуха се носеше дъх на улегналост, или казано без преструвки, миришеше на мухъл и застояло. Тази къща, а може би и този живот, се нуждаеше от проветряване.

Тереза се тръшна в креслото с тапицерия на червени и зелени райета до камината, а на нас кимна да се настаним на кафявото канапе до стената. Преметна крак върху крак и отпусна глава назад. Не ни предложи напитки, което подсказваше, че или разбира деловия характер на посещението, или любезността в този дом понакуцва.

Без повече предисловия Тереза Даниълс настоя:

— Кажете ми за какво става дума.

Няколко пъти през кариерата си съм имал задачата да уведомя близките на покойник; винаги е гадно. Никога не знаеш как ще приемат вестта и трябва да бъдеш нащрек. Обикновено реакцията е скръб, понякога шок или гняв, а често и трите заедно.

Разведените съпруги са особено непредсказуеми. Един мой познат се кълне, че подобна особа веднъж го отмъкнала в спалнята за три часа бурна утеха; друга му ударила коляно в топките.

Имайки предвид тия два случая, аз кръстосах ръце в скута си и уведомих мисис Даниълс:

— Имаме лоши вести. Бившият ви съпруг Клифърд е починал снощи. Обстоятелствата все още са неизяснени.

Тя сведе очи към килима с напълно безизразна физиономия. След кратък размисъл попита:

— Неизяснени? Какво означава това?

— Означава, мисис Даниълс, че бившият ви съпруг е бил открит на леглото с пистолет в ръката и дупка в главата. — Вгледах се в нея да видя дали новината ще я изненада. — Прилича на самоубийство… но засега се въздържаме от преценка.

Чувствайки необходимост да оправдае присъствието си, Биан изчурулика:

— Приемете най-искрените ни съболезнования. Сигурна съм, че въпреки развода чувствата ви в момента са много сложни.

Всъщност не изглеждаха чак толкова сложни. Тереза се изправи и ни обърна гръб. Сега забелязахме върху полицата над камината сребърна рамка със сватбена снимка на много по-младия, широко усмихнат Клифърд в сержантска униформа, прегърнал щастливата булка.

Над половината бракове в Америка завършват с развод, а още една четвърт са ужасно нещастни и се крепят само заради децата, финансови мотиви, навик или простичкото съпружеско удоволствие да досаждаш на другия. И зад всеки един от тях, бил той щастлив, нещастен или разтрогнат, има подобна снимка на млада, жизнена, оптимистична двойка, неподозираща към какъв ад или рай отива.

Тереза Даниълс се позагледа в снимката, после я захлупи върху полицата. Завъртя се към нас и каза на Биан:

— Не разбирам защо ме уведомява офицер от военната полиция.

— Значи познавате униформата ми?

— Надявам се. Баща ми беше офицер. Израснала съм по военните бази.

Биан ме погледна. Обърнах се към мисис Даниълс:

— Двамата с майор Тран помагаме да се изяснят причините за смъртта на Клифърд. Надяваме се да можем да ви зададем няколко въпроса. — След миг се сетих да добавя: — Но ако моментът не е подходящ…

Очаквах да ни изрита веднага; вместо това тя попита:

— Да ви предложа ли нещо? Кафе, чай…

След току-що поднесената вест предложението бе, меко казано, странно. Както казах, никога не се знае. Стиснах коляното на Биан и отговорих:

— За мен нищо, благодаря.

Биан също поклати глава.

Тереза Даниълс пак ни огледа.

— Изглеждате разочарован, мистър Дръмънд. Нима очаквахте да припадна от скръб? Да си скубя косите, да плача?

— Не очаквахме никаква конкретна реакция, мисис Даниълс.

Но, да, поне малка проява на скръб би била уместна.

Тя се вторачи в мен.

— Чудите се какво изпитвам, нали? — Не отговорих и тя продължи: — Откровено казано, нищо. Онзи Клифърд Даниълс, когото познавах, за когото се ожених… той умря преди години.