Брайан Хейг - Посредникът

— Аз ли?… Не. Искаш ли един по носа? — Обясних. — Не търся убиеца, Биан. Опитвам се да разбера с кого е общувал, да си създам представа за живота му.

— Ясно. — Тя посочи едно име и попита: — И какво ти говори това име?

Погледнах името. Албърт Тайгърман.

— Статистически е доказано, че само един на милион убийци носи името Албърт и още по-малко са с фамилия Тайгърман. Следователно Албърт отива най-долу в списъка на заподозрените. — Усмихнах се. — Обичам статистиката.

Тя също се усмихна, но с известно усилие.

— Опитай пак.

— Трябва ли да познавам Албърт?

— Ако беше от Пентагона… да, веднага щеше да разпознаеш името.

— Точно затова разчитам на теб.

— Тайгърман беше шеф на Даниълс. Много могъщ и влиятелен човек. Сътрудник на заместник-министъра по политическите въпроси Томас Хършфийлд — в общи линии може да се каже, че е третият човек в Пентагона.

— Това трябва ли да ми говори нещо?

— Бързо схващаш. Хайде да поразлистя бележника, а ти ще надничаш през рамото ми. Може и да познавам още някого.

Подхвърлих й го. Тя започна от А и бързо плъзна пръст по страниците, прехвърли се на Б и продължи надолу. От време на време добавяше с химикалка кръстче или друг знак до някое име. Нямах представа какво означават знаците.

Както можеше да се предположи, повечето имена в бележника на Клиф бяха мъжки, тук-там се мяркаха военни звания. Доколкото успях да разбера, светът на Клиф представляваше обичайната смес от колеги, професионални контакти и хора, имащи значение лично за него: няколко лекари, химическото чистене, вероятно също така приятели и познати. Жените бяха по-малко от една трета. Пак около една трета имаха адреси, останалите се ограничаваха с телефонни номера, предимно с кодовете за Вашингтон и Северна Вирджиния.

Няколко имена обаче ми бяха познати — видни членове на Съвета за национална сигурност, висши служители от ЦРУ, важни клечки от Пентагона и генерал Никълъс Уестфол, шеф на военното разузнаване. За бюрократ на средно ниво Клифърд имаше изненадващо добри връзки.

Биан вече беше на Т, но върна на Д и ми посочи няколко души с фамилия Даниълс, които бе отбелязала с кръстчета — някоя си Тереза с код от Северна Вирджиния и адрес в Южен Арлингтън; Матю с адрес в Манхатън и Мерилин в Плано, Тексас.

Биан сложи пръст върху Тереза от Южен Арлингтън.

— Искаш ли да се обзаложим, че е бившата му жена? Адресът е само на няколко преки от неговия апартамент. Другите може да са му родители, брат и сестра или братовчеди.

В този момент Уил подаде глава иззад ъгъла. С писклив и възторжен глас съобщи:

— Пробихме ключа. Сега му бърникаме из диска.

Прозвуча вулгарно и смешно, но Биан дипломатично попита Уил:

— И какво открихте?

— Ами… много е интересно. Мистър Даниълс е събирал в компютъра доста лични материали. Финансова информация. Банкови сметки. Пресмятал си е данъците. Има и обширна кореспонденция. — Уил добави с братско одобрение: — На „ти“ е с компютрите, но… все пак е много шантаво.

— Кое е шантаво? — попитах аз.

— Трите криптирани фолдера.

— Фолдера ли?

— Да… папки. — Той ме изгледа през дебелите си очила и стигна до верния извод, че си има работа с пълен невежа в техниката. — Като отделно чекмедже в диска, където прибираш еднакви неща… да речем, чорапи или бельо. Ако се съди по обема, може да съдържат множество файлове. Но както казах, криптирани са. Няма начин да се отворят.

— За чорапи ли става дума или за бельо? — попитах аз.

Всъщност не съм чак такъв невежа — знаех какво представляват фолдерите, — но това беше начинът да го накарам да зареже техническия жаргон. Той се изблещи, но със сигурност схвана намека.

Биан реши да помогне и го попита:

— Можете ли да опишете алгоритъма?

— Ами… прилича на комерсиалната версия. ФБР и ЦРУ се опитаха да накарат Конгреса да забрани използването на комерсиални алгоритми, но нищо не стана. Тъй че сега има цял куп такива програми. — Той се позамисли и добави: — Най-често обаче ги ползват фирми, а не частни лица.

Ние с Биан се спогледахме. Очевидният въпрос беше: защо един служител от Министерството на отбраната, заподозрян в шпионаж, ще инсталира програма за криптиране в личния си компютър. Но пък, от друга страна, очевидното често е враг на истината.

Уил ни уведоми:

— Ехааа… страшно бих искал да се пробвам лично на тия ключове.

Направо го усетих как мислено потрива ръце. Но понеже бях идиот, попитах:

— И защо не се пробвате?