Брайан Хейг - Посредникът

— Откровено казано, може да отнеме месеци, особено ако е VPN. Виж, ако е SSL, може да извадим късмет.

Биан кимаше. Аз нямах представа за какво мрънка Уил, но не възнамерявах да задам още един глупав въпрос и да бъда залят с поредната порция от онова, което сред тия хора минава за професионален жаргон, а всъщност си е словесна диария. Дипломатичната Биан предложи на Уил:

— Благодаря. Но не би ли било по-разумно да предадем тези криптирани файлове на Агенцията за национална сигурност? Те имат голям опит в разбиването на ключове.

Уил не се надяваше да чуе точно това и кимна намусено.

— Колко време ще отнеме? — попитах го аз.

— Може вече да имат опит с този алгоритъм. Ако се наложи да го пробиват от нулата, в зависимост от сложността… ден-два… или пък три месеца. За кога ви трябва?

— От днес за вчера. Кажете на Филис. Тя сигурно знае чий задник да срита или да целуне.

— Дадено. — Той понечи да си тръгне, после се плесна по челото и се завъртя. — О, Джон смята, че трябва да видите някои писма.

Двамата с Биан си взехме чашките и последвахме Уил към кабинета, където Джон беше забил нос в монитора.

— Уил спомена някакви писма — казах аз.

— Ъъъ… да. Мисля, че трябва да ги видите — отвърна Джон. — Един момент. — Без да гледа, той насочи курсора тъй точно, сякаш бе свързан с пръста му, и изкара на екрана текстови файл. След това поясни: — Има доста такива. Това тук е малко по-злобно… но като цяло дава представа за общото настроение.

Наведохме се над рамото му. Аз зачетох на глас:

Гадна кучко,

Онзи кръвопиец, шибаният ти адвокат, пак ми се обади. На работа!

Олеле! Млъкнах и продължихме да четем наум.

Омръзна ми от тъпите ти заплахи, че пак ще ме вкараш в съда, и СЪВСЕМ ми писна от опитите да ми съсипеш кариерата. Няма повече да търпя. Кажи на онзи тъпанар да не ме търси повече в службата, инак ще съжалява. Лично ще се погрижа.

Набий си го в дебелата глава: нямам повече пари за даване. Изсмука ме като пиявица. Лизи имала да си плаща колежа — много важно! Кажи й да си размърда задника и да се хване на работа. Трябва да ям, да се обличам, да живея.

Продай проклетата къща, тя и бездруго е твърде голяма за теб. Аз вече не живея в нея. Между другото тия дни минах от там. Моравата не прилича на нищо. И колата не прилича на нищо. А какво стана с парите, които ти дадох за ремонт на покрива? Явно си ги похарчила за нещо друго, кучко. За какво? Имам право да знам. Парите са МОИ.

Бих те помолил да предадеш поздрави на децата, но, естествено, няма да го направиш. Така или иначе, вече си ги настроила срещу мен. Проклинам деня, когато те срещнах. Къде ми е бил умът да се оженя за теб? Не забравяй, ако адвокатът ти пак ме потърси в службата, ще го накарам да съжалява. Теб също. Не ме подценявай.

Вдигнахме очи от екрана. Спогледахме се. Божичко. Явно не се бяха разделили приятелски.

За щастие военните адвокати не се занимават с разводи — само с войни, които по принцип са гадни, но поне едно им е хубаво: най-често свършват веднъж завинаги.

Биан се обърна към Джон и попита:

— Има ли други такива писма?

— Да. Още се ровя… но по имената на файловете не личи дали са гневни писма до бившата му жена.

— Нещо друго? — попитах аз.

— Една интересна подробност. Мистър Даниълс май е членувал в няколко електронни клуба за запознанства и чат румове.

— Разкажете ни за това.

— О… ами опитал се е да си изтрие пощата. Разбира се, всичко на твърдия диск може да се възстанови. Но знаете ли как се уреждат срещи по интернет?

Вероятно съм изразил недоумение, защото той обясни:

— Много по-ефикасно е. И по-лесно.

— Кое?

— Да се запознаваш с жени виртуално. Не ти трябва да киснеш по баровете и да измисляш умни приказки за пред истински жени.

Напълно разбирах, че за Джон това може да е проблем. Биан ме погледна и му подхвърли:

— Вече чух най-умните реплики на Дръмънд. Направете му услуга, обяснете как точно става.

Усмихнах й се. Кучка.

Джон каза:

— При услугите по интернет плащаш такса и попълваш въпросник. Много е удобно — отговаряш на няколко въпроса: какво харесваш, какво не харесваш, какво те влече, с какви хора предпочиташ да се срещаш. Службата преглежда кои жени имат подобни предпочитания и ви свързва по електронен път. Чат румовете пък са свободни за всички. Включваш се в разговора и може някой друг участник да се заинтересува от теб.

— Казвате, че моят компютър е сводник?

— Не… аз…

— Какво става, ако и двамата излъжем?