Вэл Макдермид - Струна в кръвта

„Я се стегни, каза си тя ядосано. Дори да можеше, пак няма да те пожелае. Забрави ли?“.

— Добре звучи — каза тя гласно. — А как смяташ да включиш учениците си?

Тони взе трите димящи чаши със здравите си, широки ръце и успя да ги донесе до масата, без да разлее много по кафявия килим. — Цветът е избран специално, за да не личат петната — измърмори той, мръщейки се съсредоточено.

— Обучаващите се са шестима — намеси се Бишоп. — Така че не е практично всеки да опита да работи с вас, дори да можехте да отделите толкова време. Ще наблюдават как работите с Тони върху досиетата. После, ако имат някакви въпроси, ще ви ги зададат. След като си заминете обратно, ще започнат заедно с Тони работата върху профила, който ще ви бъде изпратен след един–два дена. Надяваме се също, че когато стигнете до етапа на арестуване на заподозрян и внасяне на обвинение, ще се свържете с Тони, за да се консултирате по въпроса за стратегии на разпита, и че впоследствие ще ни представите записи от разпитите — усмивката му говореше, че не е свикнал да получава откази.

— Това може да се окаже невъзможно — каза предпазливо Карол, все още не съвсем уверена в позициите си. — Може да се наложи да изчакате края на процеса, за да получите достъп до записите от разпитите, а дори тогава се иска съгласието на разпитвания.

По лицето на Бишоп заиграха малки мускулчета и привидното добродушие изчезна от израза му.

— От разговора си с господин Брандън останах с впечатлението, че този път няма да изпадаме във формалности — каза той рязко.

— Аз водя разследването по този случай, капитан Бишоп. Става дума за следствие, предизвикано за изясняването на насилствена смърт. Имам намерение да заловя виновника и той да си получи заслуженото. Няма да поема дори най-малкия риск, който може да ми струва провал на обвинението. Няма да оставя никакви пролуки дори за най-умелия адвокат.

— Тя е права — намеси се неочаквано Тони. — Ние започваме да си придаваме прекалена важност. Знаеш ли, Пол, в тази работа човек лесно се самозабравя. Основното в случая е Карол да изгради основа за обвинение срещу този пироман, което да издържи в съдебната зала, и не можем да очакваме от нея да приеме нещо, което може да застраши аргументите на обвинението.

— Така да бъде — каза сопнато Бишоп. Без дори да отпие глътка от кафето си, той стана и се отправи към вратата. — Оставям ви. Имам да проведа няколко телефонни разговора, преди да дойда за занятието ви. До скоро, инспектор Джордан.

Карол се ухили.

— Да се хванем ли на бас, че ще набере Джон Брандън още преди да си е разположил задника на стола?

Тони поклати глава. Очите му проблеснаха развеселено.

— Всъщност не е много вероятно. Пол мрази да му се противопоставят, но от друга страна си пази барута за по-сериозни битки.

— Не като мен — с глава в стената, а?

В очите й Тони прочете пълна добронамереност.

— Никой не може да бъде като теб, Карол. Наистина съжалявам, че не пожела да работиш в отдела.

Тя вдигна рамене.

— Това не е моята представа за полицейска работа, Тони. Обичам приоритетни случаи, но не обичам да гледам отстрани и да чакам.

Думите й увиснаха между двамата, изпълнени с подтекст, който страничен човек не би разбрал. Тони отвърна поглед и се покашля.

— Тъкмо затова се радвам още повече, че ще работим с теб по този случай. Ако вече функционирахме официално, се съмнявам, че би се консултирала с нас точно този път. Изглежда като класическа поредица престъпления на пироман, а убийството при последния случай вероятно не е умишлено. Екипът има късмет, че ще наблюдава блестящ полицай като теб по време на работа.

— Знаеш ли, от първия момент, когато твоят отдел бе споменат във връзка с моя случай, ме засипват с толкова комплименти, че дори на политик биха му дошли в повече — отвърна Карол, опитвайки се да прикрие с ирония задоволството си.

— Случвало ли се е някога да те лаская? — попита простичко Тони.

Карол отново почувства онова свиване в стомаха си.

— Може пък да не е толкова добра идея — отвърна тя. — Имам предвид повикването на полицай като мен. Трябваше да повикаш някой от неандерталците, за да се запознаят с това, което ги очаква в действителност.

Надяваше се да успее да задържи усмивка на лицето си.

Той се засмя доволно.

— Представяш ли си? Страхотно занятие би било — той удебели гласа си и умишлено подчерта йоркширския си акцент. — Абсолютни шибани дивотии. Кво искате сега, да ходя да разпитвам заподозрените дали са се напикавали в леглото, кога са били малки?