Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— Бях забравила, че и ти си оттук — каза тя.

— Аз обаче не съм забравил — отвърна Тони. — И ето ме отново в Уест Райдинг — последното място на света, където бих искал да отида. Но от друга страна исках да оглавя отдела, а в Министерството бяха категорични, че седалището ни не бива да бъде в Лондон. Пази Боже да направим нещо разумно — като например да свържем следствения отдел с отдела по профилиране. А ти как вирееш в първобитните дебри на Сийфорд?

— Живот сред динозаврите — отвърна Карол. — Питай ме пак след половин година.

После хвърли поглед на часовника си.

— Кога започваме?

— След една-две минути.

— Имаш ли нещо против да обядваме заедно, за да обменим още новини? — беше репетирала небрежния тон стотина пъти, докато шофираше по магистралата към Лийдс.

— Не мога. — Даваше вид, че искрено съжалява. — Обядваме тук, всички заедно. Но се канех да те помоля…

— Да? — „Спокойно, Карол, не се натискай!“

— Бързаш ли да се върнеш?

— Не, не особено.

Сърцето й пееше. „Да, да, ей сега ще ме покани да вечеряме заедно!“

— Би ли останала и за следобедното занятие?

— Няма проблем — Изкуствено бодър глас, разбити надежди, помръкнал поглед. — Защо съм ти?

— Миналата седмица им поставих една задача. Днес трябва да ми представят заключенията си и си казах, че ще е важно да чуя и твоята оценка на анализите им.

— Готово.

Тони си пое дъх с усилие и допълни:

— Освен това си казах, че после бихме могли да отидем да пийнем по нещо.

Безпокойството и напрегнатото очакване поддържаха у Шаз почти постоянен прилив на адреналин. Макар че бе спала само три часа, беше в състояние на свръх активност като надрусан с амфетамини рейвър. Беше се заела с фотокопираните извадки от вестници от мига, в който се прибра у дома. Разположи ги, подредени в купчина, по целия под в дневната и отдели само минутка да си поръча пица по телефона. Когато поръчката пристигна, вече беше толкова потънала в работата си, че изобщо не обърна внимание, че плати за средна „Маргарита“ колкото за голяма пица „Асорти“.

В един сутринта бе успяла да елиминира всичко, освен рекламите за театри, концерти и други културни мероприятия, както и спортните страници. Първоначалното й убеждение, че външната връзка сигурно се крие по страниците на местните вестници от съответните периоди започваше да прилича на отчаяно вкопчване в сламки. Шаз разкърши схванатия си гръб, стана, потри клепачи, под които сякаш имаше пясък, и отиде в кухнята да напълни нов термос кафе.

Заредена с гориво, тя се хвана отново на работа. Реши да изчисти първо спортните страници. Може би щеше да намери снимки на един и същ гостуващ отбор заедно с верните му привърженици? Или играч, който е сменял клубовете, и накрая е станал мениджър някъде? А може би провинциално първенство по голф, което е привличало външна публика? Поредица турнири по бридж? Елиминирането на всички възможности, свързани със спорта, й отне още два часа. Накрая Шаз трепереше от изтощение и свръхдози кофеин, а най-вече от мисълта за явно предстоящия провал.

Когато връзката най-сетне се появи, тя първоначално реши, че вече има халюцинации. Идеята беше толкова скандална, че тя не бе в състояние да я приеме сериозно. Неволно се изкиска нервно, като дете, което още не е научило каква е уместната реакция пред чуждо страдание.

— Луда работа — прошепна тя и се зае да проверява повторно броевете от седемте комплекта вестници, за да се убеди, че не си е въобразила нещо. Изправи се вдървено, направи опит да отпусне схванатите си мускули, и залитайки, се отправи към банята, събличайки се по пътя. Просто не беше в състояние да възприеме такова нещо в три и половина сутринта. Нагласи будилника да звъни в шест и половина, рухна по очи на леглото и потъна в дълбок сън.

Шаз сънува някаква телевизионна игра, в която победителят имаше право да избере по какъв начин да го убият. Когато будилникът иззвъня, тя продължи да сънува, че чува таймера на електрически стол. Чувстваше се като пребита и споменът за това, което бе открила във вестниците, й се стори като продължение на нощния кошмар. Изрита пухената завивка и отиде на пръсти в дневната — сякаш по-шумни стъпки биха могли да подплашат откритието й.

Пред нея имаше седем опърпани купчини фотокопия. Най-отгоре на всяка купчина имаше по една страница от обявите за културни мероприятия. На всяка от тези страници имаше съобщение за предстояща среща с публиката или интервюта, давани от един и същи човек. Както и да го въртеше, излизаше, че един от любимците на нацията е свързан по някакъв начин с изчезването и предполагаемите убийства на седем непълнолетни момичета.