Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Облекчен, че кризата приключи, без да се случи нещо, което би се притеснил да съобщи на Маги, Брандън се изправи с доволна усмивка.

— Благодаря ти, Карол. Оценявам високо съгласието ти. Странно все пак, бих предположил, че ще се възползваш с радост от възможността да работиш отново с Тони Хил. Двамата си сътрудничихте чудесно по случая в Брадфийлд.

Тя насили мускулите на лицето си да изобразят подобие на усмивка, надявайки се, че Брандън няма да забележи колко е изкуствена.

— Нежеланието ми няма нищо общо с отношението ми към доктор Хил — измънка тя. Чудеше се дали Брандън ще й повярва, след като сама не вярваше на себе си.

— Ще ги уведомя, че ще ги държиш в течение — на излизане Брандън затвори вратата след себе си — нещо, за което Карол му беше дълбоко благодарна.

— Умирам от нетърпение — каза тя мрачно в празния кабинет.

Шаз влезе бързо в участъка, където бе настанен отделът по профилиране и се усмихна на полицая зад гишето, тръпнеща от радостно очакване.

— Следовател Боуман — представи се тя. — Национален отдел по профилиране. Трябва да е пристигнала една пратка за мен.

Полицаят я изгледа скептично.

— Тук ли?

— Да — тя погледна часовника си. — Трябва да са ми я пратили снощи по куриер. А понеже минава десет…

— Понеже минава десет, ще ти се наложи да проведеш неприятен разговор, защото тук няма нищо за теб, скъпа — заяви полицаят с трудно скривано злорадство. Рядко му се удаваше случай едновременно да подразни някой от натрапниците от отдела по профилиране и да се държи снизходително с жена.

— Сигурен ли сте? — настоя Шаз, опитвайки се да скрие разочарованието си, защото съзнаваше, че така само ще му даде повод да продължи да злорадства.

— Умея да чета, скъпа. Можеш да ми вярваш, нали съм ченге. Тук няма никаква пратка за теб.

Отегчен, той й обърна гръб и се зае демонстративно с купчина преписки.

Шаз кипеше от яд. Доброто й настроение се изпари за миг. Тя подмина асансьорите и изкачи тичешком петте етажа до стаите на отдела. „Вярвай само на себе си, вярвай само на себе си“ — фразата пулсираше в съзнанието й в такт с туптенето на кръвта в слепоочията и с бързите й крачки. Влезе право при компютърните терминали и седна пред един монитор, като едва измънка под нос някакъв поздрав към Саймън — единственият човек в помещението. Шаз грабна телефона и набра номера на Крис.

— Майната му! — изфуча тя, когато от другата страна се включи секретар. Измъкна електронното тефтерче и набра името на Крис, после номера на директния й телефон в Ню Скотланд Ярд.

— Дивайн.

— Шаз е на телефона.

— Каквото и да си търсила, отговорът е категорично „не“, скъпа. Мисля, че никога няма да изчистя прахта и вестникарското мастило изпод ноктите си след вчерашното упражнение. В никакъв случай не бих го включила в списъка на „приятни занимания за почивния ден“.

— Наистина съм ти много благодарна, нали знаеш. Само че…

Крис изпъшка.

— Сега пък какво?

— Материалите не са пристигнали.

Крис изфуча.

— Това ли е проблемът? Виж какво, докато привърших с цялото проучване, и да си призная, успях само защото размахах полицейската си карта и се възползвах от услугите на всички служители — беше вече много късно за нощна пратка. Можеха да ми обещаят, че ще я доставят най-рано по обяд. Става ли?

— Като няма как — отвърна Шаз. Съзнаваше, че думите й прозвучаха неблагодарно, но не успя да се въздържи.

— Спокойно, детенце. Не е краят на света. Ще вземеш да си докараш някоя язва — каза Крис.

— Утре следобед трябва да представя решението си по случая — подчерта Шаз.

Крис се разсмя.

— Че какъв ти е тогава проблемът? Да му се не види, Шаз, този йоркширски въздух те е направил мудна. Навремето беше като вихрушка. Имаш цяла нощ да обработиш материала. Не ми казвай, че си се разкиснала.

— Понякога ми се случва да дремна между залез и изгрев-слънце — отбеляза Шаз.

— В такъв случай е по-добре, че не се събрахме с теб. Ще ми се обадиш, ако не получиш нещата ранния следобед, нали? И давай по-спокойно. Работата не е на умирачка.

— Искрено се надявам да не е — каза Шаз, но Крис вече беше затворила.

— Някакви проблеми ли? — разнесе се гласът на Саймън, който се разположи в стола до нейния и побутна към нея чаша кафе.

Шаз сви рамене и посегна към чашата.

— Просто исках да проверя някои данни, преди да представя резултатите от онова упражнение утре.

Внезапно интересът на Саймън към Шаз видимо надвиши проучването на еротичните му шансове.