Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Но само глупак би разсъждавал така. Това бе нещо, което бе осъзнал много отдавна. Като начало, паркингът не беше напълно пуст. Мъже и жени, делови хора, постоянно слизаха тук от хотела, мятаха куфарите си на задните седалки на скъпи лимузини и с усилие и много маневри ги измъкваха навън. Хората забелязваха много повече неща, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Освен това навън беше светло, а центърът беше осеян със светофари, и хората, които чакаха да светне зелено, нямаше какво друго да правят, освен да си чоплят носовете и да зяпат в съседната кола. Като начало щяха да запомнят колата — сребрист мерцедес, който се набиваше на очи и предизвикваше възхищение. Или, естествено, завист. После щяха да проследят и засукания надпис на калника, който гласеше: „Транспортът за «Визитите на Ванс» се осигурява от «Мориган Мерцедес», Чешър“. Като добавим и вероятната близост на звездата, зяпачите гарантирано щяха да се взират през потъмнените стъкла в опит да различат шофьора и спътника му. Такова нещо не се забравяше лесно, особено пък ако на мястото до шофьора видеха привлекателно младо момиче. Когато снимката й се появеше в местния вестник, несъмнено щяха да я разпознаят.

Освен това му предстоеше напрегнат ден. В програмата му нямаше достатъчно време, за да може да я закара на място, където да получи от нея това, което му се полагаше. Нямаше смисъл да привлича внимание към себе си, като провали някоя от уговорените срещи и пропусне някоя от публичните изяви, внимателно организирани така, че да осигурят на „Визитите на Ванс“ максимална реклама с цената на минимални усилия. Дона трябваше да почака. Очакването щеше да увеличи насладата — и за нея, и за него. Е, за него поне със сигурност. Що се отнася до нея, много скоро действителността щеше да превърне трепетните й очаквания в идиотска шега.

Така че той се зае да изостри апетита й, но я държеше на къс повод.

— Когато те видях вчера, не можех да повярвам на очите си. Ще бъдеш съвършена като партньорка на водещия. В шоуто, което планираме, имаме нужда от контраст. Тъмнокосата Дона и русия Джако. Дребничката Дона и Джако гигантът. — Той се захили, тя се изкиска. — Подготвяме нова телевизионна игра, с участието на отбори от родители и деца. Състезателите няма да знаят, че ще участват, преди ние да се появим и да ги заведем незабавно в студиото. Пълна изненада, като в „Това е твоят живот“. Това е и една от причината да търся партньорка, на която мога да се доверя стопроцентово. Най-важното е пълната дискретност.

— Мога да си държа езика зад зъбите — каза сериозно Дона. — Честно. На жива душа не съм казала за срещата ни тук. Приятелката ми беше снощи с мен и когато ме попита за какво сме говорили толкова дълго, й казах, че съм ви разпитвала за съвет какво да правя, ако искам да пробия в телевизията.

— А аз дал ли съм ти съвет? — попита той с усмивка.

Тя също се усмихна изкусително.

— Казах й, че сте ме посъветвали да уча още, преди да вземам решение за някаква кариера. Тя не ви познава достатъчно, за да е наясно, че никога не бихте надрънкали същите досадни дивотии като майка ми.

— Правилно — каза той с одобрение. — Мога да ти обещая, че никога няма да се отегчаваш с мен, това поне е сигурно. Имам обаче един проблем — през следващите два дни съм страшно зает. Но в петък сутринта мога да се освободя и да уредя кастинг за теб. Имаме едно студио на североизток оттук, там ще можем да поработим.

Устните й се разтвориха, очите й заблестяха в сумрака.

— Наистина ли? Ще ме вземете да работя в телевизията?

— Нищо не обещавам, но видът ти отговаря на изискванията, а имаш и чудесен глас — той се извъртя на седалката, за да я погледне в очите. — Имам нужда единствено от доказателство, че умееш да пазиш тайна.

— Нали ви казах — настоя притеснено Дона. — Не съм казала нищо на никого.

— А можеш ли да издържиш още? Да мълчиш до четвъртък вечерта? — Той бръкна в джоба си и извади влаков билет. — Това е билет за Файв Уолс Холт в Нортъмбърланд. В четвъртък ще вземеш влака, който тръгва в 3 и 25 за Нюкасъл, после в Нюкасъл ще се прехвърлиш на влака, който тръгва в 7 и 50 за Карлайл. Когато слезеш на гарата, ще видиш вляво от нея един паркинг. Ще те чакам там. Ще бъда с ленд роувър. Не мога да изляза от колата и да те посрещна на перона, защото може някой да ме разпознае, но ти обещавам, че ще бъда в колата на паркинга. Ще ти осигурим нощувка някъде, и на другия ден сутринта започваме с кастинга.

— Но майка ми ще изпадне в паника, ако не се прибера през нощта, без да съм им казала къде отивам — възрази тя колебливо.