Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— От теб зависи. Зависи от това дали искаш хората да те приемат като жертва или като победител.

Спокойният поглед на Мики му се стори по-предизвикателен от всичко, което бе срещал досега по време на състезание.

— Ти как мислиш? — изръмжа той.

— Казвам ти, човече, тук сме като в гората — Леон размаха една пилешка кълка с жест, който обхващаше не само ресторанта, но и по-голямата част от областта Уест Райзинг в Йоркшир.

— Очевидно никога не си се озовавал в Грийнок в събота вечер — отвърна сухо Саймън. — Вярвай ми, Леон, в сравнение с онази картина Лийдс изглежда направо космополитен.

— Нищо не може да придаде на това място космополитен вид — възрази Леон.

— Не е толкова лошо — намеси се Кей. — Удобно е за пазаруване.

Шаз веднага си каза, че дори извън занятия Кей автоматично приема ролята на посредник, приглаждайки косата си също както заглаждаше острите камъни в разговорите.

Саймън простена театрално.

— Моля те, Кей, не се чувствай задължена да навлезеш неусетно в тъпи женски разговори. Хайде, зарадвай ме и ми кажи колко би отивал пиърсинг на Леон.

Кей му се оплези.

— Ако не оставиш Кей на мира, женската част на екипа може да подложи някоя част от анатомията ти на пиърсинг с бирена бутилка — каза мило Шаз, размахвайки бирата си.

Саймън вдигна ръце.

— Добре, ще се държа прилично, стига да обещаете, че няма да ме биете.

Възцари се кратко мълчание, докато четиримата полицаи се заеха с ордьоврите. Срещата на къри в събота вечер започваше да се превръща в традиция за този квартет, докато останалите двама предпочитаха да се връщат у дома, вместо да изследват нови пространства. Когато Саймън предложи за първи път такова събиране, Шаз не беше много убедена, че държи да бъде толкова близка с колегите си. Но Саймън беше много убедителен, а освен това Бишоп все се навърташе около тях и се ослушваше и не й се искаше да получи черна точка за неконтактност. Така че прие и за свое учудване прекара една много приятна вечер, макар че се извини и си тръгна, преди да потеглят към нощния клуб. Сега вече работеше тук от три седмици и очакваше с нетърпение съвместно прекарваните вечери, и то не само заради храната в ресторантите.

Леон омете както обикновено първи чинията си.

— Искам да кажа, тук всичко е примитивно.

— Не съвсем — възрази Шаз. — В много от заведенията сервират отлично къри, недвижимите имоти са на прилични цени, така че мога да си позволя нещо по-голямо от заешка дупка, и ако искаш да отидеш от единия край на града до другия, можеш да вървиш пеш, вместо да киснеш един час в метрото.

— И не забравяйте колко лесно се излиза сред природата — намеси се Кей.

Леон се облегна, изпъшка и подбели очи, докато заприлича на гротескна карикатура.

— Хийтклиф! — изписка той с фалцет.

— Тя е права — заяви Саймън. — Господи, Леон, служиш си само с клишета. Зарежи малко градските улици и поеми чист въздух в дробовете си. Искаш ли да се поразходим утре сутрин? Наистина ми се ще да разбера дали околностите са толкова красиви, както се говори.

Шаз се разсмя.

— Моля? Искаш да се разхождаш насам-натам без шапка и да умреш от студ?

Останалите се присъединиха към смеха й.

— Виж какво, мой човек, примитивно е и толкоз. Няма какво да се прави, освен да ходиш пеш. И да му се не види, Саймън, не аз ставам жертва на клишета. Знаеш ли, че откак сме тук, три пъти ме спират нощем? Дори лондонската полиция е достатъчно ориентирана в расовия проблем, за да знае, че не всеки чернокож, който кара прилична кола, търгува с наркотици — каза горчиво Леон.

— Не те спират, защото си чернокож — възрази Шаз и млъкна, докато си палеше цигарата.

— Така ли? — изпуфтя Леон.

— Не, спират те, защото си обществено опасен.

— Моля?

— Костюмът ти, скъпи. Ако ръбовете на панталоните ти бяха малко по-остри, щеше да се порязваш, когато се обличаш. Като носиш хладно оръжие, разбира се, че ще те спират. — Шаз протегна длан към Леон, той изкриви разкаяно лице и я удари със своята сред веселите подвиквания на останалите.

— Не са остри като акъла ти, Шаз — отбеляза Саймън. Тя се зачуди за миг дали обикновено бледите му страни са пламнали само от лютивината на кърито.

— Като става дума за остър ум — поде Кей, докато им сервираха основното ядене, — никой не може да баламоса Тони Хил, а?

— Много го бива, дума да няма — съгласи се Саймън и отметна тъмната си коса от запотеното чело. — Само ми се ще малко да се поотпусне. Човек има чувството, че стои пред стена, вижда я ясно, но не може да надникне отвъд нея.