Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— Има ли някой случай, който да те безпокои?

Карол допи кафето си и си сипа нова чаша, после предложи на Брандън, но той отказа. Тя се понамръщи, прехвърляйки получената информация и каза:

— Има нещо. Нали разговорът ни е неофициален?

Брандън кимна.

— Ами докато преглеждах нощните сводки, забелязах голямо натрупване на необяснени пожари и други случаи, когато има само съмнение в подпалвачество. Всички са ставали нощем, в необитаеми помещения — училища, фабрики, кафенета, складове. Сам по себе си нито един от пожарите не е катастрофален, но взети заедно, са свързани с големи щети. Натоварих един екип да разпита жертвите, за да разберем дали има някаква връзка — от финансово или застрахователно естество. Резултатът беше пълна нула. Но аз отидох да говоря лично с началника на пожарната, и той ми предостави поредица инциденти, документирани в техните регистри през последните четири месеца. Нито един от тези пожари не може да се определи абсолютно и стопроцентово като умишлено предизвикан, но ако ползваме косвени доказателства, само през този месец в участъка трябва да е имало шест до дванайсет палежа.

— Подпалвач — маниак? — попита тихо Брандън.

— Не виждам друго обяснение — каза Карол.

— И какво точно искаш да направиш по въпроса?

— Искам да го хвана — усмихна се тя.

— Разбира се — отвърна той, също с усмивка, и продължи меко. — Имаш ли нещо конкретно предвид?

— Искам да продължа да работя с екипа, който вече изградих, по този случай, и да направя профил на престъпника.

Брандън сви вежди.

— Да повикаме ли специалист?

— Не — каза рязко Карол. — Нямаме достатъчно доказателства, за да оправдаем разходите. Мисля, че ще мога да се справя и сама.

Брандън я изгледа безизразно.

— Не си професионален психолог.

— Не, но научих много неща от работата с Тони Хил. А оттогава насам съм изчела всичко възможно за профилирането на престъпници.

— Трябваше да се кандидатираш за националния отдел по профилиране — каза Брандън, без да откъсва очи от лицето й.

Карол почувства, че лицето й пламва. Надяваше се, че изчервяването й може да се отдаде на виното и кафето.

— Мисля, че изобщо не търсеха офицери с моя чин — отвърна тя. — Като изключим Бишоп, в отдела няма никой с чин, по-висок от сержант. Освен това предпочитам работа в локален участък, защото ми е по-приятно да опознавам отблизо хората и условията.

— Националният отдел ще започне работа след няколко седмици — продължи невъзмутимо Брандън. — Може да се зарадват, ако им дадем възможност да докажат способностите си с този случай.

— Може и така да е — отвърна Карол. — Но случаят е мой и нямам намерение да се откажа от него.

— Чудесно — съгласи се Брандън, отбелязвайки с учудване, че Карол вече защитава ожесточено работата на местната полиция. — Но ме дръж в течение, обещаваш ли?

— Разбира се — каза Карол. Опита се да се убеди, че обзелото я облекчение се дължи на запазената възможност тя и подчинените й да се покрият със слава, след като разкрият престъпника. Но дълбоко в себе си знаеше, че не е така.

За повечето хора, особено за тези, които обичат да почетат преди сън, заспиването в стаята за гости на Шаз би се оказало неосъществимо. Докато библиотеката в дневната съдържаше безобидна смесица от нелоши, не особено претенциозни произведения на съвременни автори, лавиците в стаята за гости, която Шаз ползваше за кабинет, бяха претъпкани с книги, посветени откровено на ужаса, повечето от тях замаскирани като наръчници. Имаше няколко романа от патолози на психопатиите и анатоми на агонията като Барбара Вайн и Томас Харис, но повечето текстове в колекцията на Шаз бяха по-ужасяващи и брутални, отколкото художествената литература би се осмелила да бъде. Ако някъде се организираше подготвителен курс за серийни убийци, библиотеката на Шаз би могла да бъде препоръчана на участниците като задължителна литература.

По най-ниските лавици бяха наредени книжлетата, от които малко се срамуваше — криминалета по действителни случаи, биографии на серийни убийци, сензационни описания на злодеяния, отнели на стотици хора или живота, или вярата в него. Малко по-нагоре се редяха вече по-представителните им версии, внушителни описания, съдържащи анализи и прозрения — социологически, психологически, и понякога просто нелогични.

Още по-горе, на нивото на очите на човек, седящ зад бюрото, бяха подредени описания на кариерите на ветераните в борбата срещу серийни престъпници. Тъй като от зората на профилирането бяха изминали над двайсет години, някои от пионерите в тази област вече се бяха оттеглили, и всеки от тях бе решил да допълни пенсията си с приходите от мемоари, описващи големите му успехи и замазващи провалите. Засега всички големи имена в тази област бяха на мъже.