Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— Като стана дума за това, успяхте ли да се настаните? — попита Карол.

— Какво да ти кажа — това е ведомствена къща на полицията. — Маги махна с ръка към блестящо белите стени — потискащи в сравнение с красивата груба мазилка на стените в дома на семейство Брандън в Брадфийлд. — Но ще свърши работа. Дадохме под наем къщата в Брадфийлд. На Джон му остават само пет години до пенсия и ни се иска после да се върнем там. Там са ни корените, там са и приятелите ни. А и децата дотогава ще са свършили училище, така че няма защо да се притесняваме, че пак ще сменят класа.

— Маги иска да каже, че се чувства като викторианска мисионерка сред хотентоти — отбеляза Брандън.

— Е, трябва да признаеш, че има известна разлика между Брадфийлд и Източен Йоркшир. Много е живописно, но най-близкият приличен театър е поне на час и половина път с кола. В целия район има само една книжарница, в която се продава нещо друго, освен бестселъри. А за опера и дума да не става — заяви Маги, стана и започна да събира чиниите.

— Не се ли чувстваш по-спокойна, че децата ще растат далеч от големия град и наркодилърите? — попита Карол.

Маги поклати глава.

— Хората тук наистина са островитяни. В Брадфийлд имаше деца от най-различен произход — азиатци, китайци, африканци, имаше дори едно виетнамче. Тук имаш само една среда и няма какво друго да правиш, освен да се шляеш по улиците. Честно казано, предпочитам да се осланям на разума им, за да не се забъркат в някоя каша в големия град, но да не са лишени от възможностите, които той им предлага. Прелестите на живота в провинцията са силно преувеличени. — Тя им обърна гръб и хлътна в кухнята.

— Съжалявам — каза Карол. — Не знаех, че въпросът е толкова болезнен.

Брандън сви рамене.

— Нали я знаеш Маги. Не може да не мърмори. Още някой и друг месец, и ще върти на пръста си цялото село, доволна и щастлива. А на децата много им харесва. Ами ти? Как е къщичката?

— Влюбена съм в нея. Хората, от които я купих, са я реставрирали до съвършенство.

— Да се чуди човек защо тогава са тръгнали да я продават.

— Развод — отбеляза лаконично Карол.

— Аха.

— Останах с впечатлението, че съжаляват за къщата много повече, отколкото за брака си. Трябва да дойдете с Маги на вечеря.

— Ако ти остане някога време да напазаруваш — обади се мрачно Маги, която тъкмо влизаше с голяма кана кафе в ръка.

— Е, в най-лошия случай ще изпратя Нелсън да донесе някой заек.

— Той вероятно е доволен от възможностите за убийства, които му осигурява животът на село — отбеляза сухо Маги.

— Мисли, че е умрял и се е озовал в котешкия рай. Ти можеш да тъгуваш за града, но той стана селско момче за нула време.

Маги наля кафе на Джон и Карол и каза:

— Смятам да ви оставя насаме, ако нямате нищо против. Знам, че умирате да говорите за работа, а пък и Карен е на кино в Сийфорд и обещах да я взема след прожекцията. Тук има достатъчно кафе, за да не заспите до зори, а ако огладнеете, има домашен чийзкейк в хладилника. Само че Анди ще се прибере към десет, така че ако ви се яде, по-добре си сипете преди това. Това дете или има глисти, или краката му са кухи. — Тя се наведе към Брандън и го целуна леко по бузата. — Приятно прекарване.

Без да може да потисне подозрението, че сцената е професионално нагласена в нейна чест, Карол отпи от кафето и зачака. Когато Брандън най-сетне зададе въпроса си, той не я учуди особено.

— И така, започна ли да свикваш с новата работа? — опита се да говори небрежно, но очите му я наблюдаваха внимателно.

— Както можеше да се очаква, още не ми се доверяват. Не стига, че съм жена, което ме поставя някъде между порчето и хрътката в еволюционната таблица на Източен Йоркшир, ами ме имат и за шпионин на големия шеф. Докарана специално от големия град, за да раздава правосъдие — завърши тя иронично.

— Опасявах се, че ще ти се случи нещо подобно — каза Брандън. — Но и ти трябва да си го предполагала, когато прие това назначение.

Карол сви рамене.

— Не мога да твърдя, че съм изненадана. Дори проблемите са по-малко, отколкото очаквах. Може би още правят поведение, но ми се струва, че екипът на полицейското управление в Сийфорд далеч не е лош. Само защото са останали в трета глуха още отпреди реорганизацията и никой не им обръща внимание, малко са се поотпуснали и измързеливили. Подозирам, че един–двама харчат малко повече от това, което печелят, но не може да се говори за закореняла, системна корупция.

Брандън кимна доволно. Трябваше му време, за да се научи да се доверява на преценката на Карол Джордан, но инстинктът му бе подсказал, че тъкмо тя е старшият офицер, когото трябва да привлече от Брадфийлд. Ако тя започнеше да дава тон в Сийфорд, идеите щяха да се пренесат и в другите отдели и всички те щяха да се адаптират, макар и не веднага. Трябваше му време и малко настоятелност, но той не се притесняваше от това.