Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Гондолата представляваше дълга тясна стая, която бе закрепена под главния балон. В предната част се намираха двамата пилоти, отделени от главната кабина посредством преграда, висока само около три-четвърти. Всъщност дирижабълът не се нуждаеше от двама пилоти, припомни си той, но поради съображения за безопасност коланите бяха задължителни. В средата бе главната кабина. Вътре можеха да пътуват до 24 пътника при нужда, но в момента имаше само къса двойна редица със седалки в средата. Фицдуейн говореше по микрофона, а до него делта снайперистът проверяваше бързо оръжието си. В задната част вляво, облегната на задната преграда, стоеше японската кучка. Тя, изглежда, бе задрямала. Така или иначе очите й като че ли бяха затворени. Най-вероятно медитираше.

Зад преградата се намираха звукоизолаторите й двигателите. Шванберг отново се опита да си спомни плана на дирижабъла. Момент! Бе забравил предната част вляво и малкото пространство, оформено като ниша, вдясно.

Беше ходил в предната част, така че там нямаше нищо нередно — имаше само една врата. Изведнъж прозря целия им план.

— Чък! — изкрещя той, извади своя браунинг и стреля седем пъти във вратата.

Тя се отвори с трясък и препъвайки се, от нея излезе Бърджин. Беше ранен във врата и кръвта се стичаше по него. В ръката си държеше безшумно автоматично оръжие и Шванберг видя как цевта му описа кръг и подскочи на два пъти, като произведе два изстрела. Те го пропуснаха, макар че биха могли да го улучат.

Шванберг почувства облекчение. Още веднъж ги бе надиграл. Никой не можеше да му се опълчи. Беше дяволски неуязвим.

Стреля още три пъти и видя как черепът на Бърджин се пръсна, а тялото му се свлече към вратата.

Чифуне скочи на земята точно в момента, в който Чък Палмър стреля с пистолета си и дупката, пробита от него в стената на гондолата, се оказа точно над нея. Сега тя бе под прикритието на седалките в центъра на гондолата и Палмър даде няколко последователни изстрела, опитвайки се да предположи местоположението й. Тя се бе придвижила напред, докато той стреляше, и сега се изправи на едно коляно и простреля два пъти Палмър в стомаха. Той се преви на две и тя стреля в главата му. Куршумите излязоха от врата му.

Шванберг не можа да проумее внезапния ужасен план. Знаеше, че не е ранен, но зрението му бе намаляло и краката не го държаха. Погледна надолу и видя дръжката на нож да стърчи от гърдите му.

Видя лицето на Фицдуейн и после усети главозамайваща болка, когато той извади острието от тялото му и го заби повторно под ребрата в сърцето. Фицдуейн извади ножа от тялото на Шванберг и с ужас забеляза двойната пробойна на долния параван, непосредствено зад мястото на пилота. Хвърли се напред и раздра паравана. Вторият пилот го погледна отчаяно. Лицето му бе смразено от ужас и страх. Предната част на паравана бе подгизнала от кръв.

Електронният хронометър показваше 1 часа и 47 минути. До срещата оставаха тринадесет минути.

Фицдуейн погледна надолу към втория полицейски пилот.

— Ще действаме според плана, инспектор-сан — каза той неприветливо.

Започна да бърше кръвта и мозъка от предното стъкло, докато вторият пилот бавно пое към резиденцията на Ходама, която се забелязваше в далечината под тях. Очертанията на резиденцията бяха осветени с инфрачервени светлини, които не се забелязваха от нивото на земята, а дори и от въздуха, освен ако не се използваха подходящи очила.

Проблемът бе да се осъществи постоянен диагонал между градината на Ходама и дирижабъла. Всичко бе предвидливо изчислено, така че да бъде удобно за стрелба.

В главната кабина зад Фицдуейн Лонсдейл и Чифуне бяха отворили прозорците-наблюдателници и приготвяха оръжията си.

Докато течаха различните етапи на акцията, всяка фибра от съществото на Фицдуейн крещеше от болка и мъка по убития приятел, но той отново се съсредоточи върху това, което трябваше да направи. Мъката щеше да почака. Майк Бърджин би го разбрал. Трябва да потиснеш болката и да извършиш това, което се очаква от теб.

След това можеш да плачеш. Това бе единственият начин и друг нямаше.

Паяка изчакваше в командната кола крайния срок и макар да нямаше официален статус, Йошокава чакаше с него.

Срещата в къщата на Ходама бе главният момент от обширна полицейска операция, в която бяха включени специални свръхсекретни въздушнодесантни части за борба с тероризма и въоръжени полицейски отряди. В акцията участваха над 11 000 души и значително количество специално оборудване. Най-трудно при планирането й се оказа откриването на начини за прикритие на това стълпотворение от хора и техника; Фумио Намака и неговите терористи и Кацуда със своите якудза трябваше да се хванат в капана, иначе цялата операция се обезсмисляше.