Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Роджър ме посъветвала не го правя. Предупреди ме, че ще се вбесиш, и се оказа прав. Но аз продължавам да искам да участвам.

Хани поклати глава.

— Не можеш. Както казах и на господин Ферис, това е сложна операция. Отнема време. Ако се опиташ да я форсираш, за да извлечеш максимална печалба, няма да получиш нищо. Затова трябва да си търпелив.

— Знам, че е сложно. Не съм кретен. — Хофман потупа папката пред себе си. — Чел съм стенограмите — усмихна се той. — Ти също трябва да ги прочетеш.

Хани отново погледна папката.

— Бих искал — отвърна той. Това беше последната карта на Америка в шпионската игра — не парите й, със сигурност не и агентите й, а способността й да подслушва почти всеки разговор по света. — Колко добри са стенограмите?

— Много добри. Показват, че този Карами е бил във връзка през последните шест месеца с човек на Ал Кайда, който организира операциите в Индонезия, известен под името Хюсеин Амари. Чухме за него от сингапурците. Вие засякохте ли го?

— Амари. — Хани се замисли за миг. — Не, не сме.

— А би трябвало. Защото според нас Амари е много опасен. Той е свързан с човека, който според нас ръководи и планира бомбените атентати с коли в Европа. Наричаме го Сюлейман. Ако Амари е свързан и с Карами, означава, че е по-нагоре в йерархията, отколкото си мислите.

— Това е много интересно — рече Хани. Изглеждаше разколебан.

— Да — отвърна Хофман. — Нали?

— Мога ли да взема тази папка? — попита йорданецът. — Може да се окаже полезна за нас. Както каза, имаме общ враг.

— А аз какво печеля?

— Същото, както и преди. Ще си поделим резултата. Важното е, че ще проведем по-добре операцията, ако знаем повече. И вие ще имате по-голяма полза от нея. Ако по-нататък има възможност да планираме повече съвместно, защо не? Не мисля, че Негово величество би имал нещо против. Но засега ще я ръководим ние. И ще сме много благодарни за помощта, оказана ни от Съединените щати.

Хофман вдигна папката. Ферис не беше сигурен дали няма да си я прибере в куфарчето. Но след няколко секунди той я подаде на Хани.

— Харесваш ми. Твърдо играеш.

— Ахлан уа сахлан — отвърна Хани. — Пак заповядай.

— Гледай да не ме прекараш — рече американецът.

— Ние сме съюзници, скъпи ми Ед. Имаме общ враг. Отнасяме се с уважение един към друг. — Той стисна здраво папката, сякаш току-що бе спечелил битка. Двамата си стиснаха ръцете, размениха още няколко приказки и американците най-накрая си тръгнаха.

Нито Хофман, нито Ферис казаха нещо по пътя към посолството и после по коридорите. Започнаха да говорят чак когато влязоха отново в „мехура“ на обезопасената заседателна зала.

— Как го направи? — попита Ферис. — Накрая го накара да ти се моли за нещото, за което би толкова път, само за да му го дадеш.

— Лесно. Трябва обаче да си добър манипулатор. Това никога не ми е било проблем.

— Тези стенограми истински ли са?

— В общи линии. Амари и Карами определено са били във връзка. Първият контакт е бил, чакай да видя, малко след като йорданците са започнали да наблюдават апартамента на Карами в Берлин.

— Как разбра, че са го наблюдавали?

— Не сме толкова глупави. Или поне аз не съм. Германците не обичат други хора да провеждат самосиндикални операции на тяхна територия. Затова, щом забележат нещо, веднага ни уведомяват.

— Хани си мисли, че германците представа си нямат.

— Е, това е една от грешките му. Той е гениален в свои води, но това го прави малко арогантен, когато напусне родния гьол. Жалко.

Ферис се почеса по главата. Все още се мъчеше да разбере как се напасват парченцата.

— Тези разговори между Карами и Амари кой ги е започнал?

— Амари, разбира се.

— Защо казваш „разбира се“?

Хофман придърпа Ферис към себе си. Дори и в обезопасената заседателна зала не можеше да е сигурен, че не ги подслушват.

— Знам, защото Амари е наш човек — прошепна Хофман. — Такава е играта тук. Той е наш човек. И йорданците ще го вкарат в Ал Кайда. Ще го заврат право в мрежата на Сюлейман. И тогава идва време за шоу.

— Боже господи! — възкликна Ферис. — Страхотна работа. Само дето подхлъзваме йорданците.

— Нищо не може да се направи. Опитах се да действам разумно и да движим операцията заедно, но твоят приятел Хани ми отказа. Не биваше, но той го направи. Затова ще играем по другия начин. Не съм го карал да взима стенограмите. На практика той сам ги прибра. Както й да е, това ще е супер за тях. Ще се превърне в най-добрата операция в кариерата на Хани. И в твоята. Почакай и ще видиш. Трябва само да разбереш, че страната ти е във война. Вече има нови правила.