Джеймс Кейн - Милдред Пиърс

Монти се съгласи да си легне в склада, както наричаше стаята, в която държеше седлата, юздите и мебелите от вилата, и то в напълно добро настроение, даже малко по-добро отколкото трябваше да демонстрира един съпруг при подобна молба.

Милдред вече живееше като насън. В Европа бушуваше война, но тя не знаеше почти нищо за нея, а и изобщо не я интересуваше. Беше опиянена от приказната страна, в която се бе озовала: къщата сред дъбовете, в която живееше момичето с медночервената коса, прекрасния глас, свитата от поклонници, преподаватели, корепетитори, агенти и паразити, които правеха живота толкова вълнуващ. Милдред за първи път пристъпи в театри, опери, радиостудиа и всякакви подобни места и научи за болката, която те могат да носят. Веднъж например Веда пя в местна постановка на „Травиата“ във филхармонията под диригентството на Тревизо. Точно се беше насладила на усещането да гледа дъщеря си сама на сцената цели десет минути и в антракта бе излязла заедно с останалите зрители във фоайето, за да чуе възторжените им коментари. Но за неин ужас чу нечий мъжки глас да казва с женска престореност:

— Значи това била прочутата дива Пиърс, която радиото подари на оперната музика. Е, няма нужда да ми казвате, че в Глендейл не може да се отгледа истинска певица. Повръща ми се от това момиче. Гаргари си сливиците по онзи ужасен калифорнийски начин, непрекъснато пее фалшиво, а що се отнася до артистичните й заложби — забелязахте ли какво направи, след като Алфредо си тръгна? Нищо. Заби пета в пода, събра длани пред себе си и стоя така, докато…

Слепоочията на Милдред пулсираха от безсилен гняв, гласът заглъхна надалеч, но друг заговори някъде отстрани:

— Е, надявам се, че обърнахте внимание на критиката на актьорските способности в операта, направена от човек, който не знае нищо по въпроса. Някой трябва да каже на този педал, че истинските умения си личат по това колко малко движения правиш, докато предаваш посланието си. Джон Чарлз Томас ги караше да чакат, докато е готов! А Флагстад стоеше като Статуята на свободата! Ами Скоти, сигурно и от него му се повръща. А той беше най-великият. Знаете ли колко движения правеше по време на пролога в „Палячо“? Едно, само едно. Когато стигнеше до фа — бедното копеле не можеше да вземе ла — вдигаше ръка и я обръщаше с дланта нагоре. Това беше всичко, а те разплакваше… Това хлапе е от същата порода и също го може. Значи си събрала ръцете пред гърдите, така ли? Чуйте, когато си сви двете сладки лапички, килна главица под четиридесет и пет градуса и зачурулика за сладката агония на любовта — все едно видях дъщерята на Скоти. Усетих буца в гърлото си. От мен да го знаете, това момиче печели цяло състояние, или съвсем скоро ще го направи. Нали човек си плаща, за да види точно това?

На Милдред й се прииска да изтича след първия мъж, да му се изплези и да се изсмее. За някои неща обаче се опитваше да не мисли, като например отношенията си с Монти. От вечерта, в която Веда се прибра, не можеше да търпи близостта му, нито нечия друга. Продължи да спи сама, а той спеше в склада. След това му предложи да си има собствена спалня с баня, дрешник и телефон. Единственият път, когато обсъждаха отношенията си, беше когато той предложи сам да си избере мебелите; тогава тя се опита да се пошегува и му напомни, че вече не е малък. За нейно огромно облекчение той се съгласи, без да спори, и смени темата. Оттогава беше домакин на безброй гости, управител на къщата и ескорт на Милдред, когато тя искаше да чуе как Веда пее, но не беше неин съпруг. Тя се почувства по-добре, когато видя, че част от обичайната му веселост се е завърнала. В известен смисъл го беше изиграла. И ако в резултат на това той се забавляваше, то тя точно така бе искала да стане.

В живота й с Веда имаше и известни тревоги, като например скандала с господин Левинсън, нейния агент. Той беше издействал договор с радиостанция за реклама на „Плезънт“, нова марка ментолови цигари, която се очакваше да излезе на пазара. За предаванията всяка седмица Веда получаваше по 500 долара и беше „вързана“, както се изразяваше господин Левинсън, за цяла година, което означаваше, че през този период не можеше да се появява по нито една друга радиостанция. За Милдред 500 долара на седмица бяха великолепен доход за толкова малко работа, очевидно и Веда бе съгласна, докато един ден Монти не доведе в дома им господин Хоби, президент на „Консолидейтид Фудс“, който бе решил да прекарва част от времето си в Пасадена. Бяха в добро настроение, тъй като се познаваха от колежа. И именно огромната безформена фигура на госта напомни на Милдред, че Монти вече бе прехвърлил четиридесетте. Господин Хоби се запозна с Веда и я чу да пее. И очевидно си загуби ума, защото й предложи 2500 долара на седмица и двегодишен договор, както и гарантирано споменаване в 25 на сто от националните реклами на фирмата му, ако се съгласи да се обвърже с марката „Сънбейк“, нов витаминозен хляб, който се опитваше да наложи на пазара. Веда обаче вече бе вързана и не можеше да приеме. Няколко дни наред ругаеше, изричаше изтънчени жестоки обиди към господин Левинсън, беснееше денонощно и бе така обладана от темата, че дори Милдред не успяваше да запази присъствие на духа. И докато се опитваше да измисли какво да направи, господин Левинсън неочаквано показа, че и сам може да се справи с подобна ситуация. Изчака търпеливо, докато в неделя следобед на моравата зад къщата се сервираше уиски със сода, а Веда реши отново да повдигне темата пред Милдред, Монти, господин Хоби и господин Тревизо. Беше блед мнителен млад мъж, наближаващ трийсетте. Запали пура и изслуша тирадата с притворени очи. После каза: