Элмор Леонард - Първобитен град

— Бедното дете — каза тя на глас.

Нацупи долната си устна, накара брадичката си да затрепери и разучи изражението си. После отвори леко уста и ококори очи с вид на изненадана невинност.

— Ами не знаех — продължи монолога си тя. — Господи, мислех, че ще се зарадваш, а няма да започнеш да заяждаш.

Санди се вгледа в отпуснатите си рамене и тъжно изражение. Разучава ги още няколко секунди, после каза:

— Майната му.

Свали тениската и джинсите и опита отново. Застана без сутиен пред огледалото, пъхна палци в тясното коланче на бикините си, завъртя се леко настрани и се вгледа през рамо. Отпусна морно клепачи, после отново се обърна напред и погали с ръце стегнатия си ханш.

— Хей, ти ли си Санди Стантън? — каза тя високо. — Да, мислех, че си ти. Имаш страхотно тяло, нали знаеш? Всеки може да види, че е така. Погледни се. Ти си жестоко маце, нали? Да, знам го. Тогава какъв е проблемът? Какъв проблем? Аз нямам проблем. Ти имаш ли проблем?

Когато Клемънт влезе, попита:

— Къде си мислиш, че си? На нудистки плаж?

Гласът му не звучеше весело.

— Господи, спри тая досадна музика — продължи той.

— Малко сме раздразнителни тази вечер, а? — каза Санди.

С провлечени стъпки след двете изпушени цигари с марихуана, тя отиде до уредбата и успя да спаси плочата на „Би Джийс“ от издраскване.

— Какво, по дяволите, ти става? — попита Санди.

Клемънт застана до прозореца и се вгледа в светлините на града.

Санди опита отново.

— Да не си потънал в мисли?

Той не отговори.

— Тревожех се за теб — добави тя. — Седя съвсем сама цял ден. Съществуват и телефони, нали знаеш?

Да, наистина започваше да му се ядосва.

Рано сутринта Санди беше пуснала санитарите от „Бърза помощ“ в сградата на Скендер. Съобщи им, че той е в мазето и бързо се изнесе оттам. Подкара към авеню „Удуърд“ и спря до катедралата. Клемънт й нареди да слезе от колата и да се прибере с такси у дома.

Санди попита:

— Какво искаш да направя? Да застана насред улицата като проститутка?

Клемънт я побутна навън. Санди го попита къде той самият възнамерява да отседне и той отговори:

— Не се тревожи за мен.

Беше изпаднал в едно от гадните си настроения.

И очевидно още не беше излязъл от него. Добре. Санди си спомни как беше стояла насред улицата, където всички цветнокожи типове я оглеждаха нагло и наистина му се ядоса.

— Не се тревожи за мен — каза тя. — Мисли само за себе си.

Все още загледан навън през прозореца, Клемънт отвърна:

— Мислех за теб. Ела тук. Качвала ли си се някога на върха на Ренесансовия център?

— Разбира се. Нали работех там.

Той обви ръка около талията й и я придърпа към себе си.

— Почти триста метра височина. Седиш с чаша коктейл пред себе си, а той се върти. Мнооого бавно. Гледаш към Канада известно време. После надолу към мост „Амбасадор“. След това оглеждаш Детройт, докато седиш и размишляваш върху нещата.

— Не изхвърлих пистолета в реката — изтърси Санди изведнъж. — Дадох го на господин Суити.

— Знам.

— Искаш ли да знаеш защо?

— Знам защо.

— Откъде знаеш?

— Говорих с него.

— Ядосан ли си?

— Не — малко неуверено отговори Клемънт. — Когато бях там горе, си мислех за теб…

— И?

— Звъннах ти, но даваше заето.

Санди замълча.

— Зачудих се с кого ли говориш — продължи Клемънт. — Не е с албанеца.

— Аха — промърмори Санди и мислено отправи бърза молба към Господ.

— И после се сетих — каза Клемънт. — Говорила си с господин Суити.

— Господи, колко си умен.

Санди усети, че се разтреперва, и обви ръка около Клемънт.

— Знам, че не обичаш да пуша трева, но ми действа много добре, когато съм нервна.

— Обясни ми защо си нервна.

— Помислих си, че ще се ядосаш, задето не съм изхвърлила пистолета. Но наистина смятах, че господин Суити ще се справи по-добре.

— Разбирам — отвърна Клемънт. — Но нали виждаш, сега още един човек знае за проблемите ми.

— Но той всъщност не знае нищо — възрази Санди. — Искам да кажа, това е само един пистолет.

— Добре. Защо тогава той е нервен и иска да отида и да си прибера пистолета? Казах му да го хвърли в реката, щом не го иска. А той ми отговори: „Няма да се мотая наоколо с горещо оръжие. То си е твое и ти трябва да се погрижиш за него“. Та защо той си мисли, че оръжието е горещо?

— Ами може ченгетата да са говорили с него.

В момента, в който го каза, Санди осъзна, че е направила грешка, но вече беше прекалено късно.

— Това е идея — каза Клемънт, като я стисна лекичко. — Те са говорили и с теб, нали?