Элмор Леонард - Първобитен град

— Не, винаги си била прекалено заета да впечатляваш самата себе си — отвърна Реймънд. — Разкажи ми какво ти направи Клемънт.

— Какво се опитваш да направиш? Да ме анализираш? Клемънт ме опипа, но не стигнахме до края.

Реймънд се усмихна и Каролин добави:

— Мислиш си, че си много проницателен, нали?

— Може и така да е, ако това е точната дума. Не очаквам да видя нещо и да си кажа: „Аха, така си е“. Опитвам се да оглеждам нещата, без да очаквам кой знае какво, за да успея да разбера за какво всъщност става дума. Това проницателност ли е?

— Хитър си — отбеляза Каролин. — Мисля си, че съм те пипнала, но ти успяваш да се измъкнеш.

— Пипнала си ме? Как? Това прилича на попълването на протокол от разпит, който трябва да предадеш в съда. Понякога формулярът не е достатъчно голям или пък липсват подходящите въпроси.

— Мислиш, че приемам всичко за даденост — каза Каролин. — Виждам само това, което очаквам да видя. Така ли е?

— Не знам. Може да поговорим по въпроса някой път.

Реймънд се почувства адски изморен и се страхуваше да затвори очи.

— Ако аз правя предположения — продължи Каролин, — какво ще кажеш за себе си?

— Какво за мен?

— Правихме любов и ти каза: „Познавам те“.

— Мислех, че не си ме чула.

— Какво имаше предвид?

— Просто, че те виждам. Не това, с което се занимаваш, нито пък това, което ти смяташ, че си. Просто самата теб. Логично ли ти звучи?

— Не знам…

— Но ти не отвърна нищо, нали? Стори ми се, че се върна към предишната си личност и аз вече не те познавам. Стана отново адвокатката, която си мисли, че трябва да е ужасно твърда. Но виж какво се случва с прекалено твърдите.

Реймънд замълча за момент, после помоли:

— Позволи ми да се погрижа за него, Каролин.

Когато Хънтър се обади, Реймънд седеше на канапето, а Каролин беше отпуснала крака в скута му. И двамата се чувстваха изморени от думите. Сега се намираха на по-безопасен терен, но осъзнаваха интимната си близост. Каролин го попита дали винаги е живял тук, като се опита да си го представи в друг живот, когато още не е бил полицай. Реймънд отвърна:

— В Детройт ли? Не. Роден съм в Макалън, Тексас. Живяхме в Сан Антонио и Далас. Пристигнахме тук, когато бях на десет години.

Тя го запита колебливо дали баща му е бил фермер. Реймънд я погледна и се усмихна.

— Имаш предвид дали беше сезонен работник, нали? Не, беше бръснар. Истинско конте. Елегантно облечен, с кожени обувки със заострени върхове.

Телефонът звънна. Реймънд, който чакаше обаждането, повдигна краката на Каролин и стана от канапето.

— Баща ми умря на петдесет и седем години — довърши той.

Гласът на Хънтър каза:

— Мансел звънна преди малко. Иска Суити да му занесе пистолета.

— Къде?

— Работата се усложни. Суити му каза, че ще ходи на събиране у майка си. Искаше да подтикне Клемънт да побърза. Тогава Мансел му нареди да вземе оръжието със себе си. Суити отвърна, че не възнамерява дори да го докосне. Ако Клемънт иска да си получи оръжието тази вечер, трябва да дойде тук до половин час.

— Какво значение има? — попита Реймънд. — Ключът е под изтривалката.

— Да, Суити го съобщи на Клемънт — отговори Хънтър. — Но глупакът обърка работата с това събиране у майка си. Клемънт му каза, че в такъв случай той ще мине да си прибере пистолета утре. По някое време следобед.

Хънтър изчака за момент и попита:

— Там ли си още?

— Трябва да изкараш Суити оттам за известно време — каза Реймънд. — За да поддържаме историята. Клемънт може да реши да го провери и да се отбие тази вечер.

— Не мисля, че ще го направи. Това е нещо, което знаеш, че трябва да свършиш, но непрестанно отлагаш — възрази Хънтър. — Уендъл откри ли те?

— Не още.

— Говорил с Тома. Албанецът му казал, че ще убие Клемънт, ако го види. С други думи: „Майната ви“. Но случайно изпусна нещо. Кадилакът на Скендер липсва и Тома смята, че е у Мансел.

— Къде си? — попита Реймънд.

— В бара.

— Той може да дойде довечера. Не заради ключа. Може да мине през задната уличка, през двора и да проникне в къщата през задния прозорец.

— Така ли? — търпеливо запита Хънтър. — Оказа се, че апартаментът до този на Суити е свободен, така че нашите хора ще прекарат нощта там. Това достатъчно близо ли е? Какво ти става? Да не си с гузна съвест? Аз си скъсвам задника от работа, а ти се мотаеш с някаква мадама.

Реймънд се върна до канапето, застана до него и се вгледа в Каролин несигурно.

— Името на майка ми беше Мери Франсис Конъли — каза той.