Элмор Леонард - Първобитен град

— Знаеш защо.

— Клемънт, ти си скапан изнудвач.

— Знам. Но оня гаден съдия умря и нищо не излезе от цялата работа. Истински срам. После видях номера ти в бележника му и започнах да планирам. — Клемънт се намръщи леко и попита: — Защо телефонният ти номер беше в бележника му?

— Звъня ми няколко пъти. Искаше да изляза с него.

— Господи, не си го направила, нали?

— Не, Клемънт, не го направих.

— Не си много млада, но знам, че можеш да имаш нещо по-добро от него.

— Този разговор струва пари, Клемънт — каза Каролин. — Ако ще се занимаваме с положението ти, трябва да помислиш за предварителния ми хонорар, който е две хиляди и петстотин долара. А ако ще се явяваме на дело, ще имам нужда от още седем хиляди и петстотин. Авансово.

Клемънт примигна и се намръщи. Каролин го наблюдаваше с безразличие. В момента Клемънт клатеше глава усилено.

— Първото нещо, което сигурно научавате в училище, имам предвид адвокатите, е как да извъртате нещата. Идвам тук, за да получа чек, а ти ми казваш, че искаш десет хиляди долара.

— Ако ще те представлявам.

— За какво? Мамка му, те само се ровят наоколо, никога няма да имат случай. Аз ще изчезна. Отивам в Тампа, Флорида, за зимата. Но нямам мангизите, които ми трябват. Затова искам да ми напишеш чек.

Каролин седеше в креслото и оглеждаше Клемънт, облегнала глава на ръката си.

— Никога не спираш да ме изненадваш — каза тя.

— Така ли?

— Винаги изглеждаш толкова спокоен. Никога не се тревожиш. Как го постигаш?

— Имам добри мисли — отговори Клемънт. — Иди си вземи чековата книжка.

— Колко искаш? Една-две стотачки?

Клемънт отново се намръщи.

— Една-две стотачки? — повтори той.

Беше дошъл тук, без да има определена сума наум. Адвокатката спомена хонорар от десет хиляди долара и това не му прозвуча лошо. Хубаво, закръглено число. А сега, мамка й, го гледаше сякаш беше чистачката й. Чакаше го да си тръгне, за да може отново да отвори книгата си. Той удвои сумата и каза:

— Двайсет хиляди ще ми свършат работа.

Каролин не отговори. Нито пък помръдна, докато Клемънт не каза:

— Ти самата си доста спокойна.

После се загледа в нея. Тя стана от креслото, остави книгата на възглавницата и отиде до бюрото пред прозореца.

Обърнала профила си към него, наведена над бюрото, тя каза:

— Правя това, макар да знам, че не е разумно.

После адвокатката отвори чековата си книжка и написа нещо.

Клемънт се изненада. Беше очаквал спор. Каролин откъсна чека от книжката и прекоси стаята, без да погледне към него, докато не застана до вратата, която водеше към коридора. Клемънт видя парапета на стълбите зад нея. Каролин му протегна чека.

— Ето — каза тя. — Вземи го.

Нещо не беше наред. Клемънт се вторачи в нея. Адвокатката излезе в коридора и протегна чека над стълбището.

— Добре, тогава го вземи, когато излизаш оттук — каза тя. — Но ако го вземеш, не очаквай повече помощ от мен. Във или вън от съда. Разбра ли?

Клемънт се надигна и се приближи към нея. Протегнатата й ръка изглеждаше бледа на фона на робата. Когато застана до нея, тя му подаде чека. Клемънт го погледна внимателно.

— Тук пише двеста — каза той.

Каролин извика надолу:

— Марси?

— Казах двайсет бона. Забравила си няколко нули.

Каролин се обърна към него.

— Дори ако можех да напиша чек за тази сума, мислиш ли, че наистина бих го направила?

— Да, мисля — отговори Клемънт. — По-разумно е, отколкото да навия килима ти или да прибера бижутата ти.

— Знаеш, че мога да спра плащането на чека веднага щом си тръгнеш, нали?

— Но тогава ще се върна, нали?

— Не мога да повярвам — каза Каролин. — Трябва само да звънна в полицията.

— Господи, ужасно е трудно да се разбереш с някои хора — изохка Клемънт. — Къде е банята ти?

Каролин се поколеба, после посочи неясно с ръка.

— Ей там. Първата врата.

Тя се облегна на парапета, за да направи път на Клемънт, после се опита да се дръпне от него, когато я хвана за ръката.

— Хайде да отидем до банята — каза Клемънт.

— Чакай малко…

Пръстите на Клемънт стиснаха здраво ръката й и тя извика:

— Марси!

— Марси е заключена в килера — обясни Клемънт и я побутна напред. — Казах ти, че тя спореше с мен. Адвокат си, знаеш как стават тия неща. Хората спорят, а ти трябва да ги накараш да те разберат или да замълчат, нали?

Той бутна Каролин в банята и затвори вратата, оглеждайки се наоколо.

— Човече, това е страхотно. Можеш да си направиш купон тук. Огромна кабина за душ… аз лично предпочитам ваните, но и това ще свърши работа. Свали си робата.