Элмор Леонард - Първобитен град

— Освен ако не си някакво животно и не си ги прибрал някъде за зимата.

Хънтър забелязал, че при тези думи заподозреният очевидно се подразнил и решил да продължи. Попитал младежа дали обича животни, или се страхува от тях, дали се чувства свързан с тях по някакъв начин. Заподозреният отговорил, че мрази животните, особено плъховете. После му разказал как когато отишъл до изоставената ферма няколко дни след убийството и видял, че плъхове са гризали двете жени, веднага взел мерки да не ги изядат изцяло. Нарязал труповете с трион и ги изгорил в котела за отопление. Твърдял, че не бил животно.

— Важното е — казваше Хънтър — да откриеш пролука и да проникнеш в нея. Не оставяш заподозрения на мира, докато не ти каже нещо.

— Помниш ли тази стая? — запита Хънтър.

— Да, помня я. И теб те помня — отговори Клемънт.

— Още ли си мажеш косата с брилянтин?

— Не, сега я нося суха.

— Добре — каза Хънтър. — Изцапа ни стената, когато беше тук последния път. Всичката онази мазна гадост, с която си зализваше косата.

Клемънт погледна през рамо към стената.

— Никога ли не почиствате тук? — попита той.

— Мием с маркуч веднъж седмично — отговори Хънтър. — Също като в зоологическата. За да се отървем от вонята.

— Ти в коя роля си? — попита Клемънт. — Лошият? Първо негърът, а сега ти. Кога ще дойде доброто ченге?

— Аз съм доброто ченге — отвърна Хънтър. — По-добро няма да намериш.

— Не си ми прочел правата.

— Реших, че ги знаеш наизуст. Искаш ли да ти ги прочета? Добре, няма проблеми.

Хънтър излезе в другата стая. Реймънд Круз седеше на бюрото си със затворени очи. Хънтър си наля чаша кафе, взе формуляр с конституционните права и се върна при Клемънт. Седна до масата и му прочете първия параграф от документа.

— Знаеш ли си правата вече? Подпиши тук — нареди той на Клемънт и побутна към него формуляра и химикалка.

— А ако не искам да подпиша?

— Не ми пука дали ще подпишеш, или не. Просто ще отбележа, че си отказал и ни създаваш затруднения.

— Защо трябва да се подписвам?

— Току-що ти обясних, задник. Не трябва.

— Защо съм тук?

— Арестуван си.

— Защото нямам шофьорска книжка? Това пък какво общо има?

— По време на задържането му, досието на заподозрения беше прегледано, защото имаме причини да вярваме, че е участвал в убийство, което се разследва в момента. Заподозреният беше задържан за разпит.

— Задържан, чух — каза Клемънт. — После адвокатката ми ще се изправи и ще каже: „Ваша Чест, това нещастно момче е било задържано против волята му, без да има официално оплакване срещу него и без да му прочетат правата“. Приятелче, дори не знам защо съм тук. Имам предвид, никой още не ми е обяснил абсолютно нищо.

— Тук си, защото си се забъркал в голяма каша.

— Така ли? Веднъж един мой приятел беше в същата тази стая, отказа да подпише и нищо не му се случи.

— Разгледай нещата от гледната точка на съда, Клемънт — каза Хънтър. — Кое изглежда по-добре? Да вземем заповед и да те арестуваме за предумишлено убийство, което се наказва с доживотна присъда, или да докладваме, че си дошъл доброволно при нас, за да дадеш показания? Без да те арестуваме и притискаме, ни описваш обстоятелствата…

Клемънт започна да се хили.

— … при които един човек е загубил живота си. Разказваш ни историята със свои думи, като влагаш всички съществуващи облекчаващи вината фактори, например психическото и емоционалното ти състояние в онзи момент, независимо дали е имало някаква подбуда или заплаха за теб… На какво се хилиш?

— Сигурно си мислиш, че съм завършил само пети клас — каза Клемънт, — за да ми пробутваш тия дивотии. Не съм задължен да ти кажа и дума. От друга страна, мога да кажа каквото си искам, а ти не можеш да го използваш срещу мен, защото не съм подписал хартийката ти. Така че, защо въобще седим тук?

— Това е формалност — отговори Хънтър. — Трябва да ти предоставя възможността да направиш изявление. Ако не го направиш, ще те заведа долу в гаража, ще те изправя до стената и ще те размажа с предницата на патрулната кола.

Хънтър каза на Реймънд Круз:

— Мамка му! Ако не го хванем с пистолета, за нищо не можем да се заловим.

— Подписа ли формуляра?

— Не. А и какво ли значение има? Няма да каже нищо. Знае рутината по-добре и от нас.

— И аз ще се пробвам — каза Реймънд. — Прибирай се у дома.

— Не, ще остана тук.

— Прибирай се. Ние с него само ще си поприказваме.

— Как си, Клемънт?

— Ще имаш проблеми — отвърна Мансел. — Каролин ти каза, че нямате право да говорите с мен, ако и тя не присъства.