Элмор Леонард - Първобитен град

Брачният консултант се вторачи в него и попита:

— Сериозно ли говорите?

Реймънд отговори:

— Вижте, аз харесвам жените. Просто не харесвам нея. Не разбирате ли?

Реймънд изяде пържолата с гарнитура от домати и лук и кутия бира. Не се чувстваше изморен. Не беше спал от вчера сутринта, но не усещаше умора. Помисли си дали да не излезе. Мисълта, че може да излезе когато си поиска, все още му се виждаше странна след дванайсетте години брачен живот. Сети се за момичето от „Нюз“. После се замисли за Санди Стантън и се зачуди дали може да я срещне някъде. Помисли си за момичетата, които бе виждал в „Пайпърс Али“, мястото за отдих в петък вечер. Момичета, които носеха четки за зъби в чантите си. Представи си удоволствията в непознати апартаменти, загасените хромирани лампи, макраметата и пухкавите възглавници, отпиването от чашите с вино, момичетата, които го съблазняваха със замечтан поглед. Те го караха да ги разсъблече и оставаха само по шарените си бикини (Реймънд се чудеше защо никога не носеха чисто бели бикини). Повечето момичета бяха едри, много по-едри от онези, които си спомняше от колежа преди шестнайсет години. Правеха се на свенливи, докато стигнат до пъстрите чаршафи, които приемаха като място за откровение. Там започваха да стенат и да викат мръсни думи, с които му беше трудно да свикне. Когато момичетата започваха да викат: „Направи го, направи го!“, Реймънд изпитваше желание да каже: „А какво, по дяволите, си мислиш, че правя?“. Никога не се отдаваше на преживяването изцяло, а сякаш стоеше отстрани и наблюдаваше. Спомни си думите на момичето от „Нюз“, че е старомоден. Момичето, което знаеше всичко.

Телефонът звънна.

Женски глас. Тих, спокоен.

— Лейтенант, обажда се Каролин Уайлдър. Разбрах, че търсите един мой клиент — Клемънт Мансел.

Реймънд си я представи в съдебната зала. Слаба, облечена в нещо бежово, със светлокестенява коса. Красива дама с приятни маниери, която защитаваше престъпници. Реймънд каза:

— Защо не го доведете утре сутрин при нас? Около осем часа.

— Ако нямате заповед, защо да си правя труда?

— Бих искал да поговоря с него — каза Реймънд.

Последва кратка пауза.

— Добре, можете да поговорите с него в кантората ми. В мое присъствие — каза накрая Каролин Уайлдър. — Ако това не ви устройва, извадете заповед и ще се видим в съда.

Реймънд я попита къде се намира кантората й. Тя му обясни как да стигне до сграда 555 и го помоли да бъде точен.

— Почакайте, откъде взехте номера ми? — попита Реймънд.

Но Каролин Уайлдър беше затворила.

— Нали разбираш — каза Хънтър, — палката е най-доброто. Слагаш я в джоба на панталона си, точно до бедрото. Ако нямаш палка, тогава преместваш пистолета си и го затъкваш в колана. Започваш да танцуваш с гаджето и само наблюдаваш изражението на лицето й.

Реймънд попита:

— Да не си настроен сексуално тази вечер?

Хънтър отговори:

— Само тази вечер ли? Винаги съм искал да опитам някоя от мадамите тук. Съпругът й е вицепрезидент на „Дженерал мотърс“, отегчава я до смърт… Я виж тази. Погледни шибания й тоалет.

Седяха в „Арчибалдс“ на първия етаж на сграда 555, рамо до рамо с пиещата коктейли тълпа. Млади адвокати и мениджъри по продажбите и момичета, които идваха от къде ли не. Хънтър си представяше неспокойни дами от предградията, които търсят приключения и чакат да ги омае ченгето с никелирания, деветмилиметров колт в колана.

Реймънд каза:

— Знаещ ли на каква възраст ще е отегчената съпруга на вицепрезидента на „Дженерал мотърс“?

Той довърши бърбъна си и остави чашата на бара.

— Качвам се. Клемънт паркира на отсрещната страна на улицата. Бежов „Шевролет Импала“, номер ТФБ 781.

— Сигурно я е откраднал — каза Хънтър.

— Телефонът е до мъжката тоалетна.

— Видях го, когато влязохме.

— Ако Клемънт си тръгне преди мен, ще ти звънна.

Реймънд излезе от бара, мина покрай секретарките и младите директори и се качи на асансьора. Отправи се към седмия етаж, където се помещаваше „Уайлдър, Сълтън и Файн“, прочути имена в Градския съд на Детройт, адвокати по наказателно право, които сега навлизаха в света на големите корпорации, в договорите и данъчните облекчения. Фоайето им беше облицовано в кафява кожа, екземпляри от „Форбс“ и „Форчън“ 1 1 Известни финансови списания. — Б.пр. лежаха на стъклените масички.

Реймънд мина покрай редицата спретнати секретарски бюра с покрити пишещи машини към меко осветения кабинет, където го чакаха Каролин Уайлдър и Клемънт Мансел. Клемънт го гледаше презрително и се хилеше.