Элмор Леонард - Първобитен град

— Защо?

— Защо ли?

Едрият мъж зад бюрото, който работеше като полицай почти от двайсет и девет години, погледна леко засрамено и тъжно.

— Защото не сме женени. Помниш ли миналата година, когато ходихме до Флорида за една седмица? Същата работа. Казах на майка ми, че заминавам със Сали, а тя веднага попита: „А, вече сте се оженили?“. Сали е на четиридесет и девет, аз — на петдесет и четири. И двамата сме разведени. Децата ни пътуват из цялата страна с гаджетата си и бабите приемат това. Но ако ние със Сали се опитаме…

— Шегуваш се — каза Реймънд.

— Майка ти жива ли е още? — попита Херцог.

— Да. Живее в Дайтона.

— Добре, опитай. Кажи й, че ще я посетиш с една жена, по която много си падаш, но не сте женени, и виж реакцията й. „Искаш да кажеш, че двамата пътувате сами заедно?!“ Ще ти го каже шокирано, сякаш не може да повярва на ушите си. Знам, че си доста по-млад от мен — каза инспекторът от отдел „Убийства“, — но честно ти казвам, ние сме от едно ужасно объркано поколение.

Мери Алис, бившата съпруга на Реймънд, се обади в шест и двайсет. Навън беше тъмно. Той се прибра у дома, докато слънцето все още грееше ярко, влезе под душа, а сега слънцето бе изчезнало от прозореца на всекидневната. Реймънд видя отражението си в стъклото и бялата хавлия, вързана през кръста му. Мери Алис му съобщи, че покривът в трапезарията отново течал. Описа му подробно какво е направила водата със стените и мокета, как било невъзможно да изсушиш мокета и да почистиш петната.

Реймънд искаше да й каже: „Мери Алис, не ми пука за мокета ти“. Но не го стори. Вместо това каза:

— Какво искаш да направя по въпроса?

Нямаше нужда да пита. Знаеше отговора много добре.

Мери Алис искаше той да плати за поправката на покрива и за смяната на мокета. Говореше с него, без да използва името му. Добави, че се нуждаела и от нова сушилня.

Приземният апартамент на Реймънд се намираше в южната част на Палмър парк срещу гъсто залесен район, на около километър от мястото, където беше намерен трупа на Адел Симпсън, и на километър и половина от дома на съдия Гай. Реймънд каза:

— Мери Алис, мисля, че не разбираш. Вече не сме женени. Къщата е твоя. Нямам нищо общо с нея.

Тя заговори отново с тихия си, почти безжизнен глас и Реймънд я прекъсна.

— А и дори не е валяло напоследък — отбеляза той.

Мери Алис му каза, че не трябвало да й оставя къщата в такова състояние. Гласът й зазвуча по-остро. Можеше да говори грубо винаги когато пожелаеше. Когато бяха женени, му съобщаваше какво ще вечерят и говореше обидено, сякаш някой заговорничеше срещу нея. Сега, без да обърне внимание и на една от думите му, каза, че ще се поинтересува от цената за ремонт на покрива и ще го уведоми за нея. Реймънд се съгласи и затвори.

Той наряза остатъка от пържолата на малки парченца и ги изпържи в тигана. Гледаше как парчетата цвърчат и мислеше за момичето от „Нюз“. Представи си лицето й. Отначало — мило и любезно, после с изострени черти. Реймънд беше гледал на нея като на възможна приятелка. Момичето беше доста привлекателно. Но категоричните й резки думи променяха вида й. Все пак можеше и да е права.

Реймънд реши, че никога не би могъл да говори с жена си и да й обясни как се чувства. На първо място, тя не харесваше идеята, че е жена на полицай. Искаше той да продава застраховки като баща й, да стане член на масонската му ложа, да ходи на лов за елени с него и да превърне задната веранда в семейна стая, където да сложат някои от кленовите мебели на родителите й. Брачният консултант, когото посетиха шест пъти, каза: „Мислили ли сте някога за деца?“. Мери Алис му отговори, че е имала две помятания. Не му каза обаче, че отказваше дори да помисли за нова бременност и правеше любов неохотно и разсеяно, докато Реймънд се опитваше бавно и нежно да й достави удоволствие. Всъщност това нямаше нищо общо с нежеланието й да има деца. Независимо от автоматичните, монотонни движения на тялото си, Мери Алис оставаше някъде сама в своя си свят.

Брачният консултант попита Реймънд дали винаги е искал да бъде полицай. Той му отговори, че е искал да стане пожарникар, но не е издържал изпита. Брачният консултант го попита дали някога е имал хомосексуална връзка. Реймънд се поколеба. Консултантът го помоли да му разкаже. Реймънд каза:

— Когато работех в отдела за борба с порока, влизах в тоалетните в гей баровете. Заставах пред писоара и когато някой се доближеше до мен, вадех солничка и изтърсвах малко сол на пода. Ако човекът завъртеше очи и погалеше корема си, знаех, че арестът ми е вързан в кърпа.