— Вероятно извадихме късмет, че ни възложи и двата случая — каза Реймънд. — Имам предвид, че двата случая можеше никога да не бъдат свързани. Първото, което направихме, беше да потърсим връзка и се оказа, че има такава. Гай и Адел Симпсън са убити с едно и също оръжие.
— Значи предполагаш — каза Херцог, — че същият човек е убил и двамата, но не знаеш дали става дума за отмъщение, ревност или нещо друго.
— Всъщност — отвърна Реймънд, — сега не мисля толкова за мотива. Най-очевидният отговор е, че Гай е убит по поръчка, а момичето просто е извадило лошия късмет да придружава съдията в този момент.
— Откъде знаеш, че момичето е било там?
— Свидетелят чул пет изстрела. Точно пет. После женски писъци, макар да не е съвсем сигурен в това. Три куршума в Гай плюс две изходни рани. Два куршума в тапицерията на колата. Други два, подобни на тях, извадени от трупа на Адел Симпсън. Влезли са откъм гърба и са стигнали до белите дробове.
— Не е сигурно, че точно Адел Симпсън е пищяла — отбеляза Херцог.
— Да. Не бих предложил това като доказателство в съда — съгласи се Реймънд, — но Евърет Ливингстън — един от служителите на паркинга в „Хейзъл парк“ — ни разказа, че Гай си тръгнал от надбягванията в сребристия си линкълн, придружен от руса жена в розова рокля, златни верижки и тъмно червило. А това отговаря на описанието на Адел Симпсън.
— Как този Евърет е забелязал всичко това? — запита Херцог.
— Евърет си спомня съдията, защото го познавал по физиономия. И освен това Гай участвал в лек сблъсък с черна кола, която била или буик или олдсмобил.
— Той описа ли шофьора на черната кола?
— Описа лявата му ръка — загоряла от слънцето, с червеникави косми и навит нагоре ръкав. После стигаме до Гари Соуви — бял, двадесет и осем годишен. Видял черен буик, който бутал колата на съдията надолу по „Джон Р“.
— Къде намираш подобни свидетели? — попита Херцог.
— Става още по-хубаво — отвърна Реймънд. — Един човек стоял на ъгъла на Девета миля и „Джон Р“ в един и половина сутринта, когато черна кола на „Дженерал мотърс“, вероятно буик, едва не скочила на тротоара и не прегазила кучето му. Човекът каза, че регистрационния номер бил ПИХ петстотин и нещо. Открихме „Буик Ривиера“ ПИХ 546, регистриран на Дел Уиймс, който живее в онази сграда.
— Коя сграда?
Реймънд кимна към прозореца.
— На „Лафайет“ номер 1300.
Херцог се завъртя, погледна към небостъргача и отново се обърна към Реймънд.
— Дел Уиймс има ли червеникави косми по ръцете си? — попита той.
— Не знам какъв цвят косми има. Бил е вън от града снощи.
— Тогава защо ми разказваш за него?
— Левият му калник е ударен — отговори Реймънд.
— Това е интересно.
— Освен това в апартамента му живее млада дама, която е била в „Хейзъл парк“ снощи.
— Дамата с червена коса ли е?
— По-скоро руса. Тя не е била в буика. Седяла е в един кадилак с… готов ли си? Скендер Лулджарай.
— Името ми звучи познато — каза Херцог.
— Скендер е братовчед на Тома.
— А, Тома — каза Херцог. — Албанецът. Не сме го чували от известно време, нали?
— Да. В момента албанците са кротки — каза Реймънд. — Говорихме със Скендер и той потвърди, че е ходил на надбягванията с една млада дама, но не се съгласи да ни даде името й.
— Защо?
— Те са си такива. Много прикрити хора. Но това няма значение. Знаем, че е същата млада дама, която живее в апартамента на Дел Уиймс, притежателя на черния „Буик Ривиера“. Името на младата дама е Санди Стантън.
Херцог изчака малко, после каза:
— Предавам се. Коя е Санди Стантън?
— Да се върнем назад към ноември седемдесет и осма и малка къщичка на улица „Сейнт Мери“ — каза Реймънд.
— А, да.
— В тази къщичка човек можеше да си купи дрога от висока класа. Една вечер през ноември трима бели влизат в къщата малко след единадесет…
Херцог се обади:
— Албърт Ракоста, Виктор Редик… да видим дали помня добре… Луис Никс…
— Той е бил шофьорът — каза Реймънд. — Оставяш най-доброто за накрая, нали? Всеки го прави.
Херцог се усмихна.
— И Клемънт Мансел.
— И Клемънт Мансел. Точно така — потвърди Реймънд. — С червеникавите косми по ръцете и сините птици. Помниш ли сините птици? По онова време Санди Стантън живееше на същия адрес с него. Мисля, че тогава Норб говори с нея. Аз не я познавах тогава, но си спомням, че я видях в съда. Видях я и днес следобед.
Херцог се сети за още нещо.
— Луис Никс беше убит с „Валтер П 38“, нали? — запита той.
Читать дальше