— На мен също ми се иска да вярвам в това — каза Херцог.
— В лабораторията са почти сигурни, но искат да направят проба, за да са напълно убедени.
— Откъде се е взел този пистолет? — попита Херцог.
— Жената на Чамп — търговеца на наркотици — каза, че той имал „Лугер“ — отговори Реймънд. — Но не го намерихме на местопрестъплението.
— „Валтер П 38“ не е „Лугер“ — каза Херцог, — но разбирам какво имаш предвид.
— Точно така. Прилича на „Лугер“. Жената не е могла да направи разлика. Затова смятаме, че Клемънт е задигнал пистолета от Чамп. Намираме същото оръжие, използвано при двойното убийство тази сутрин. Жертвите са били на надбягванията. Там е била и Санди Стантън, приятелката на Клемънт. А колата, която тя шофира… Е, вероятно точно нея са видели снощи на хиподрума и на мястото, където беше убит съдията.
— Защо не приберете колата?
— Ще го направим. Веднага щом Санди приключи с обиколките си. Тя току-що отиде в една къща на „Кърчивал“.
— На „Грос Пойнт“ ли? — изненадано запита Херцог.
— Не, точно в противоположната посока. Номер 2925, до едно място, наречено „Салонът на Суити“. Санди може да е наркоманка, но не мисля така. Ще трябва да проучим мястото.
— Ако Мансел е използвал колата снощи — каза Херцог, — в момента тя може да шофира наоколо с оръжието, с което е извършено престъплението.
— Въпрос на преценка — отвърна Реймънд. — Дали да приберем колата и да я проверим, или да следваме Санди и да огледаме колата по-късно? Ако Клемънт я е използвал, предполагам, че я е почистил. Но ако е пропуснал и най-малкото, специалистите ни ще го открият.
Херцог кимна. Наистина беше въпрос на преценка.
— Екипът ни наблюдава Санди непрекъснато — продължи Реймънд. — Ако стане напечено, имам предвид, ако Санди отиде до реката или спре до контейнер за боклук, те веднага ще скочат върху нея. Но не искам да паникьосвам никого прекалено рано, включително и себе си. Не искам да направя погрешен ход и Клемънт да ни се измъкне.
— Може вече да се е измъкнал — отбеляза Херцог.
— Така е — съгласи се Реймънд. — Или може да си седи в онзи небостъргач на двайсет и петия етаж. Ако си спомняш Мансел добре, той има доста кураж. По онова време в пресата го наричаха Дивака от Оклахома, но по-скоро е луда глава, която вечно предизвиква смъртта.
— Безразсъден рицар с пистолет.
— Точно така. Обича да живее в опасност, а още повече обича да убива.
— Добре, но ако не го пипнеш с пистолета, за какво друго можеш да се хванеш? — попита Херцог.
— Това е проблемът — отговори Реймънд. — Разполагаме с облегната на прозореца на колата ръка с червеникави косми, но не съм чувал някой да кара свидетелите да идентифицират престъпника само по ръката. Трябва да го пипнем, докато пистолетът е у него. Знам това много добре.
— Изглеждаш ми доста спокоен — отбеляза Херцог. — Не може да е поради липса на желание.
— Не, просто се опитвам да се сдържа да не започна да разбивам врати — отвърна Реймънд. — Не искам да се проваля и Мансел да се измъкне като миналия път.
— Защо ли е убил Гай? — запита Херцог.
— Ще го попитам — отговори Реймънд. — Веднага щом го арестувам. Никога не е бил съден от Гай, затова предполагам, че не е нещо лично. Видял го е на хиподрума. Може Гай да е спечелил и Клемънт да е решил да го обере. Но съм по-склонен да мисля, че някой му е платил, за да очисти съдията.
Реймънд се замисли за момент и добави:
— Или пък е отишъл на хиподрума, защото Санди е била там със Скендер, а Клемънт е искал да му заложи капан. Мансел действаше по същия начин, когато работеше с Разрушителния екип. Намираха някой собственик на магазин от малцинствата, човек, който крие парите си у дома. Разрушителният екип го посещаваше, пребиваше го от бой, претърсваха къщата му и си тръгваха със спестяванията му. Мисля, че Клемънт още си пада по тези неща.
— Бил ли е арестуван след тройното убийство? — попита Херцог.
— Не. Подозирали са го, по дяволите, той винаги е подозрителен, но в компютъра няма нищо ново. Освен ако не броиш обвинението за шофиране в пияно състояние. Получил го миналата пролет в Лоутън, Оклахома. Оттам изпратили протокола в Лансинг, където му взели книжката.
— Добре, ако го хванеш да шофира без книжка — каза Херцог. — Следващата седмица ще отсъствам. Отивам до Лилънд със Сали.
— С нейните деца ли?
— Не. Идеята е да сме съвсем сами. Да видим как ще потръгне.
— Имаш ли нужда от детегледачка?
— Не, децата са достатъчно големи. Майките са проблем. Майката на Сали я попитала с кого заминава и тя й казала, че с мен. Сами ли? Да, само ние двамата. Майка й щяла да получи инфаркт.
Читать дальше