Элмор Леонард - Първобитен град

— Нека първо да видим дали няма да успеем да идентифицираме другата кола — каза Морийн.

— Ако мислиш, че ще ме впечатлиш с тези детективски дивотии, значи си луда. Ти си момиче, Морийн — отвърна Хънтър.

— Знам, че съм момиче — отговори Морийн.

Тя беше винаги готова да се усмихне и никога не се шокираше от думи или рани от куршум. Имаше здравия вид на кестенява, петдесеткилограмова състезателка по маратон. От четиринадесет години работеше в полицията на Детройт, пет от които като детектив. Хънтър обичаше да й напомня, че е момиче. Или пък й казваше, че е просто едно от момчетата. Обичаше да си играе с нея и да гледа идеалните й зъби, когато се усмихнеше на шегата му.

Брил докосна ръката й с фенерчето си и попита:

— Каква друга кола, Морийн?

Изчакаха Реймънд Круз, който се приближаваше към тях.

— Кой иска още едно? — запита той с нисък глас. — Двайсет и пет до трийсетгодишна бяла жена, няма идентификация. Добре облечена, застреляна, вероятно изнасилена. Белези от изгорено, или поне прилича на изгорено, по вътрешната страна на бедрата. Намерили са я в Палмър парк преди около час.

— Ухапвания от насекоми — каза Хънтър. — Те приличат на белези от изгорено. Спомняте ли си онзи тип, някакъв началник от „Дженеръл мотърс“? Изглеждаше сякаш е бил горен, но се оказа, че белезите са от ухапвания на мравки.

— Възможно е при човек, който е лежал няколко дни сред плевелите — прекъсна го Реймънд. — Но този труп е пресен. Патрулна кола от Дванадесето управление забелязала някакъв тип на игрището за голф в два сутринта. Насочили фенерите си към него и той побягнал. Втурнали се след него и едва не паднали върху трупа на жената.

— Хванали ли са го? — попита Брил.

— Не, но мислят, че все още е в парка.

— Кажи им, че ако искат да идентифицират дамата, трябва да отидат до Удуърд. Там се събират всички проститутки и педали — намеси се Хънтър.

— Разпитах Херцог, но той каза, че жената не приличала на проститутка. Вероятно е била изхвърлена там. Затова ние можем да се заемем с нея, ако искаме. Херцог пита как изглеждат нещата тук. Казах му, че не знам. Може да си останем тук цял ден и да имаме нужда от помощ.

— Имаме и втора кола на местопрестъплението — каза Морийн. — Един младеж се мотае наоколо. Трябва да чуете историята му.

Реймънд я погледна топло, почти усмихнато и каза:

— Обръщам ти гръб само за няколко минути, Морийн, и ти успяваш да намериш свидетел. Добър ли е?

— Мисля, че ще ти хареса — отговори Морийн и отвори бележника си.

В показанията си Гари Соуви, двадесет и осем годишен, обясни как колата му била открадната предишната седмица и как един негов приятел случайно я забелязал тази вечер на паркинга на кафе „Интимно“ на „Джон Р“. Гари разказа как отишъл там с бейзболна бухалка в ръка, за да изчака крадеца да излезе от заведението и да влезе в колата. Гари съобщи, че чакал близо до местното радио, което се намира между кафене „Интимно“ и „Противопожарно оборудване Американ Ла Франс“. Около един и половина видял сребристия марк, който хвърчал с висока скорост по „Джон Р“. За задницата му бил залепен черен буик. Гари чул свирене на гуми и си помислил, че двете коли са завили по „Ремингтън“. Той самият стоял от северната страна на паркинга на „Американ Ла Франс“, затова не видял какво точно станало. Но чул нещо, което му прозвучало като изстрели. Пет броя. Дори още можел да ги чуе, ако се съсредоточи. Бам, бам, бам, бам-бам. Около минути по-късно чул нещо като женски писък, но не бил съвсем сигурен за това. Попитаха го дали е сигурен, че черната кола е била буик. Гари потвърди, че е сигурен. После добави, че бил модел „Ривиера 80“. Каза, че бил готов да се обзаложи на това.

— Онази част с писъците на жената — каза Реймънд и замълча за момент. — Първо… Гари успял ли е да хване човека, откраднал колата му?

Морийн обясни, че колата всъщност била изоставена на паркинга от два-три дни и собственикът на кафене „Интимно“ вече се канел да се обади в полицията, затова Гари бил все още бесен.

— Харесвам тази част с писъците на жената — добави тя. — Можем да си поговорим още малко по въпроса с Гари.

— Ако е имало жена със съдията и убиецът е решил да я застреля, защо не го е направил тук? — запита Реймънд.

— Завел я е в парка, за да се позабавлява първо — отговори Хънтър.

Брил се намеси:

— Обичам да ви слушам, момчета. Хващате се за минималната вероятност тук въобще да е имало жена и веднага я превръщате в онази, намерена в парка. Две отделни убийства без очевидна връзка между тях с изключение на това, че са станали приблизително по едно и също време. Съдията тук, а жената на около шест-седем километра оттук в Палмър парк.