Том Клэнси - Безпощадно

— Страхотно! — извика майорът достатъчно силно, за да привлече вниманието на сержанта, работещ вляво от него. Тук по принцип се работеше в пълно мълчание. Майорът придърпа микрофона към себе си и се свърза с „ЧЕРВЕНА КОРОНА“. — Коди едно-девет-три улучи бинго!

— Прието, бинго на едно-девет-три — отвърнаха му от другата страна.

По принцип кодовата дума „бинго“ се използваше за самолет, чиито запаси от гориво са на привършване, но тя бе толкова разпространена, че свързочникът веднага разбра за какво става въпрос. Той тутакси се свърза с дежурния хеликоптер във въздуха и момчетата се захванаха на работа.

„Коди-193“ излезе над морето точно по график и прелетя още няколко мили на същата малка височина. Последните му петдесет литра гориво бяха достатъчни, за да достигне предварително определеното място на тридесет мили от брега и да закръжи над него. Тук се задейства нов предавател, настроен на радарния обхват на дежурните американски кораби. Един от тях — „Хенри Б. Уилсън“ — забеляза очаквания сигнал в уреченото време и място. Зенитчиците на борда не пропуснаха възможността за малка тренировка, но бързо — бързо изключиха радарите, защото началниците им побесняваха от подобни експерименти.

„Коди-193“ продължи да кръжи на хиляда и седемстотин метра височина, докато най-накрая горивото му свърши и то започна да пада. Когато скоростта му спадна до определен предел, парашутът се разтвори. Дежурният хеликоптер вече бе близо и парашутът отлично го ориентира. Миниатюрният самолет вече тежеше само седемстотин и петдесет килограма — по-малко от теглото на осем мъже. Вятърът и видимостта благоприятстваха операцията. Парашутът бе уловен от първи опит и хеликоптерът се отправи към самолетоносача „Констелейшън“. Там „Коди-193“ внимателно бе спуснат на палубата и така завърши шестдесет и втората си бойна акция. Още преди хеликоптерът да бе успял да кацне, един от техниците отвори вратичката към камерата и извади тежката касета с лентата. Той веднага я отнесе долу, където я предадоха на друг техник от корабната фотолаборатория. Процедурата по промиването отне точно шест минути и все още мократа лента бе поета от един разузнавателен офицер. Работата бе свършена чудесно. Офицерът разпъна лентата върху стъкло, под което светеха флуоресцентни лампи.

— Е, лейтенант? — попита напрегнато един капитан.

— Момент, сър… — Лейтенантът посочи третия кадър. — Ето го първия ни ориентир… това е вторият. Движил се е точно по курса… добре, ето сега… надолу по долината над хълма… Ето, сър! Имаме два, три кадъра! Добри са. Светлината е хубава, денят е ясен… Знаете ли защо наричат тези машинки „Бъфало Хънтър“ 13 13 Ловец на бизони (англ.). — Б.пр. ? Защото…

— Дайте да видя!

Капитанът почти изблъска младшия офицер от мястото му. На кадъра се виждаше американец с двама пазачи и четвърти човек, но капитанът искаше да види американеца.

— Заповядайте, сър — подаде му лупа лейтенантът. — Сигурно ще изкараме хубав образ, а ако ни дадете повечко време, можем да си поиграем с негатива. Както ви казах, камерата прави разлика между мъж и жена…

— Ммммм. — Лицето на негатива беше черно, което означаваше, че човекът е бял. Но… — По дяволите, не мога да го позная.

— Капитане, това е наша работа. — Именно лейтенантът, а не капитанът бе разузнавач. — Оставете ни да си свършим работата, сър.

— Но той е от нашите!

— Разбира се, че е така, сър. А този тук не е. Дайте да отнесем лентата в лабораторията, за да извадят снимките и да ги увеличат. Авиацията ще иска да разгледа и кадрите от пристанището.

— Могат да почакат.

— Не, не могат — забеляза лейтенантът.

Той взе една ножица и отряза необходимите негативи. Останалата част от лентата бе дадена на един старшина, а лейтенантът и капитанът се върнаха във фотолабораторията. Полетът на „Коди-193“ бе подготвян цели два месеца и капитанът изгаряше от желание да види какво има на трите негатива от петдесет и седем милиметровата лента.

След час вече знаеше. След още час капитанът се качи на самолет за Дананг. Оттам излетя за военноморската база „Кюбай пойнт“ във Филипините. Последва прехвърляне във военновъздушната база „Кларк“, откъдето един КС-135 излетя директно за Калифорния. Въпреки разликата във времето и двадесетчасовия полет капитанът спа малко и неспокойно. Той бе разрешил загадка, чиито последици можеха да променят политиката на правителството.