Том Клэнси - Червеният заек

— Ами, Тони, известно ти е какво ще попитат, но не знаеш по какъв начин. А половината от тях са шпиони или поне сътрудници, ако случайно не си забелязал.

Принс се захили. Той смяташе, че има интелектуално превъзходство. Фоли се беше провалил като репортер в Ню Йорк, докато Принс разтръбяваше понякога познанията си за политиката от една от най-престижните позиции в американската журналистика. Тони имаше тесни контакти със съветското правителство и старателно ги поддържаше, като често споделяше мнението им за дебелашкото некултурно поведение на сегашния режим във Вашингтон и периодично обясняваше на руските си приятели, че той не е гласувал за проклетия актьор, нито пък колегите му от редакцията в Ню Йорк.

— Срещна ли се вече с новия им човек Александров?

— Не, но някои от моите източници го познават и казват, че е разумен и че е в полза на мирното съвместно съществуване. По-либерален от Суслов. Разбрах, че той е сериозно болен.

— И аз разбрах, но не знам какво му е.

— Страда от диабет, не си ли чувал? Затова оня докторски екип от Балтимор беше тук да му оперира очите. Диабетна ретинопатия — обясни Принс, говорейки бавно, за да го разбере Фоли.

— Трябва да попитам лекаря в посолството какво значи това — отбеляза Фоли, записвайки си в бележника. — Значи, този приятел Александров е по-либерален според теб?

Под „либерал“ Принс разбираше „готин тип“.

— Е, не съм се срещал с него лично, но така твърдят моите източници. Те казват също, че след смъртта на Суслов мястото му ще заеме Михаил Евгениевич.

— Наистина ли? Трябва да осведомя за това посланика.

— А може би и главния агент на ЦРУ?

— Знаеш ли кой е той? Аз не — каза Фоли.

Тони намигна.

— Рон Фийлдинг. Мама му стара, всеки знае.

— Не, не е той — възрази Ед енергично, доколкото му позволяваше актьорският талант. — Той е старши съветник, не е шпионин.

Принс се ухили някак замислено. Човек никога не може да е сигурен. Руските му източници му бяха посочили Фийлдинг, а те нямаше да го лъжат.

— Е, това естествено е предположение — продължи репортерът.

„Ако смяташ, че съм аз, си дяволски прав — помисли си Фоли. — Досаден задник.“

— Е, доверяват ми някои неща, както знаеш, но не и това.

— Знам кой може да каже — предложи Принс.

— Да, но не бих си позволил да задавам подобни въпроси на посланика, Тони. Ще ми скъса задника.

— Той е политическо лице, Ед — нищо специално. Този пост трябва да се даде на човек, който разбира от дипломация, но президентът не се допитва до мен.

„И слава Богу“ — каза си главният агент.

— Фийлдинг често се среща с него, нали? — продължи Принс.

— Един съветник работи пряко с посланика, Тони. Много добре ти е известно.

— Да. Удобно, нали така? А ти колко често контактуваш с него?

— С шефа ли имаш предвид? Веднъж дневно — отвърна Фоли.

— А с Фийлдинг?

— По-често. Може би два-три пъти.

— Ето, виждаш ли как можеш да разбереш — заключи Принс надменно.

— Май четеш много романи с Джеймс Бонд? — каза Фоли, отхвърляйки намека. — А може би Мат Хелм.

— Слез на земята, Ед — озъби му се Принс.

— Ако Фийлдинг е главният шпионин, кои са помощниците му? Да пукна, ако знам.

— Е, те винаги са добре прикрити — призна Принс. — Не, по този въпрос нямам информация.

— Жалко. Това е една от игрите, които се играят в посолството — познай шпионите.

— Е, не мога да помогна.

— Едва ли ми трябва да знам — призна Фоли.

„Никога не си проявявал достатъчно любопитство. Затова не можа да станеш добър репортер“, помисли си Принс, усмихвайки се престорено любезно.

— Е, ще се опиташ ли да надушиш нещо?

— Не е болка за умирачка. Както и да е, ще сключим ли сделка?

— Разбира се — отвърна Принс. — Каква?

— Ако чуеш нещо любопитно, ще ни осведомиш.

— Може да го прочетете в „Таймс“, обикновено на първа страница над заглавката — добави той, за да се увери, че Фоли е наясно колко е важен и колко много се ценят задълбочените му анализи.

— Да, но някои неща, доколкото ми е известно, посланикът би предпочел да знае предварително. Помоли ме да те попитам така, между другото.

— Това е въпрос на професионална етика, Ед.

— Ако кажа това на Ърни, няма да е доволен.

— Ами, ти работиш с него. Не аз.

— Ти си американски гражданин.

— Само не ми размахвай националния флаг пред лицето, ако обичаш — отвърна Принс с досада. — Добре, ако чуя, че се готвят да пуснат атомна бомба, ще те уведомя. Но според мен е по-вероятно ние да извършим подобна глупост, а не те.