Том Клэнси - Червеният заек

— В Ленинград е още по-зле — предупреди Найджъл. — Местните казват, че имат нещо като имунитет, но ние, чужденците, може да си навлечем сериозни стомашни проблеми.

— А как стои въпросът с училището?

Мери Пат се беше притеснявала за това.

— Британско-американското училище се грижи добре за децата — отговори обещаващо Пени Хейдок. — Работя там на половин ден. И учебната програма е първокласна.

— Еди се опитва вече да чете, нали така, миличък? — обяви гордият баща.

— Само неща от рода на „Заека Питър“, но не е зле за четиригодишно хлапе — потвърди пред останалите не по-малко гордата майка.

Самият Еди беше нападнал подноса със сандвичите и дъвчеше. Не беше любимата му болонска пица, но гладните деца невинаги подбират. Бяха му донесли четири големи буркана с фъстъчено масло от супермаркета „Скипи“ и ги бяха прибрали на сигурно място. Родителите му се надяваха да намерят отнякъде желе от грозде, макар и не от онова, което купуваха в „Скипи“. Всички казваха, че местният хляб е приличен, вероятно не колкото хляба „Чудо“, с който американските деца бяха свикнали. А и Мери Пат беше сложила уреда за хляб в контейнера с багажа им, който сега пътуваше с камион или с влак от Ленинград към Москва. Добра готвачка и царица в печенето на хляб, тя очакваше да блесне именно с това в светския живот на посолството.

Не много далеч от мястото, където те седяха, едно писмо се предаваше от ръка на ръка. Куриерът бе пристигнал от Варшава и беше изпратен от своето правителство, по-точно от една от службите на правителството му до една от службите на правителството получател. Куриерът не беше много очарован от мисията си. Беше комунист — трябваше да бъде, за да му поверят подобна задача, но все пак беше поляк, съдържанието на писмото и задачата му също бяха свързани с Полша. И в това се състоеше трудността.

Посланието представляваше фотокопие на оригинала, доставен на ръка в един кабинет във Варшава — много важен кабинет — само три дни по-рано. Получателят познаваше преносителя, поне по външен вид, ако не лично. Полковник от полското разузнаване. Руснаците използваха своите западни съседи за много задачи. Поляците притежаваха истински талант за разузнавателни операции по същите причини като израелците: бяха заобиколени от врагове. На запад Германия, на изток Съветският съюз. Тези нещастни обстоятелства бяха накарали Полша да насочи голяма част от своите най-способни и най-умни хора в разузнаването.

Получателят беше наясно с всичко това. Всъщност той вече знаеше дума по дума съдържанието на посланието. Беше се запознал с него предния ден. Не се учудваше, че идва със закъснение. Полското правителство беше умувало цял ден над фактите и последиците. Получателят не се докачи от това. Всяко правителство по света се нуждаеше поне от един ден, за да проучи подобно нещо. Беше в природата на хората от властта да се туткат и двоумят, дори да бяха наясно, че забавянето е загуба на време и енергия. Дори марксизмът-ленинизмът не можеше да промени човешката природа. Жалко, но факт. Новият Съветски Човек, подобно на новия Полски Човек в крайна сметка беше просто човек.

Балетът, който се разиграваше, беше също толкова стилизиран, колкото всяка постановка на трупата на театър „Киров“ в Ленинград. Получателят дори си представяше, че може да долови музиката. Всъщност той предпочиташе западния джаз пред класическата музика, но при всички случаи музиката в балета беше само гарнитурата, системата, която казваше на танцьорите кога да подскочат в синхрон като послушни кученца. Балерините бяха твърде кльощави за руския вкус, разбира се, но истинските жени бяха прекалено тежки, за да ги вдигат танцьорите.

Защо се разсейваше? Върна се на мястото си и потъна в кожения стол, докато разгъваше писмото. Беше написано на полски, а той не можеше да говори и да чете на полски, но към него имаше прикрепен превод на руски. Разбира се, трябваше да се прегледа от неговите преводачи, а и от неколцина психиатри, които да определят душевното състояние на съчинителя и да напишат своя анализ от много страници, който той трябваше да прочете — чиста загуба на време. След това щеше да докладва, за да запознае политическите си началници — не, партийните величия — с всичките допълнителни прозрения, за да не губят своето време да четат цялото послание и да тълкуват смисъла му, преди да решат какво да предприемат.

Председателят се чудеше дали този полски полковник си даваше сметка колко им е лесно на неговите партийни шефове. Те просто трябваше да придвижат посланието към собствените си политически господари, прехвърляйки отговорността за решението, както правят всички правителствени функционери, независимо от коя страна са и каква идеология изповядват. Васалите са си васали навсякъде.