Том Клэнси - Червеният заек

В земеделието обаче имаше. Също и в промишлеността. Затова най-умните и най-способните бягаха от тези области и предпочитаха политическите науки. Защото там успехите им щяха да блеснат. Не беше задължително да вярваш, че Рамзес Втори е синът на Бога на слънцето или дявол знае от кой бог беше произлязъл. Царедворците по-скоро са виждали, мислеше си Юрий Владимирович, че Рамзес има много жени и голямо потомство, а това не беше никак лош живот за един мъж. Класическият еквивалент на дача на Ленинските възвишения и лятна почивка на морския бряг в Сочи. Е, този свят ще се промени ли някога?

Вероятно никога, реши председателят на Комитета за държавна сигурност. А работата му беше да не допусне промяна.

А това писмо не заплашваше ли да промени нещата? Да, беше заплаха и той трябваше да се справи с нея. А това означаваше да се заеме с човека, който стоеше зад тази заплаха.

Случвало се е и преди. Можеше да се случи и сега, реши той.

Андропов обаче нямаше да доживее, за да узнае, че акцията, която замисля, щеше да повлече след себе си разпадането на собствената му страна.

— Кога започваш, Джак? — попита Кети сред тишината на тяхната спалня. А съпругът й се радваше, че са в собственото си легло, не по-малко удобно от леглото в нюйоркския хотел, където бяха отсядали, но не беше същото. Освен това му бе писнало от тъста му с неговата къща близнак на „Парк Авеню“ и огромно самочувствие. Вярно, Джо Мюлър имаше цели девет милиона в банката, тлъст портфейл акции и продължаваше да трупа, но му бе дошъл до гуша.

— Вдругиден — отвърна съпругът й. — Но може да се разходя до там следобеда да поогледам.

— Вече трябваше да си заспал — каза тя.

Джак понякога си даваше сметка, че да си женен за лекарка си имаше своите минуси. Не можеше да скрие нищо от нея. Само с едно леко докосване на ръката тя установяваше температурата на тялото му, сърдечния ритъм и Бог знае какво още. При това докторите прикриваха притесненията си, след като откриеха някакъв здравословен проблем, с професионалното хладнокръвие на покерджии. Е, само за известно време.

— Да-а-а, дълъг ден беше.

В Ню Йорк сега часовниците показваха почти пет часа следобед, но неговото денонощие беше продължило по-дълго от нормалните двайсет и четири часа. Наистина трябваше да се научи да спи в самолет. Причината не беше в седалката. Той доплати за първа класа към служебния билет със собствената си кредитна карта „Американ Експрес“. Тепърва заради честите полети доплащането за първа класа щеше да се повтаря отново и отново. „Да, върхът“, помисли си Джак. Щяха да го познават лично на „Хийтроу“ и „Дълес“. Поне разполагаше с черен дипломатически паспорт и нямаше да му досаждат с проверки. Райън беше акредитиран към посолството на САЩ на лондонския площад „Гросвийнър“ точно срещу сградата, където през Втората световна война се е намирал щабът на Айзенхауер. С акредитацията получи дипломатически статут, който го правеше необикновен човек и го предпазваше от неудобствата на закона. Дори да пренесеше две кила хероин в Англия, не можеха да пипат багажа му без позволение — с две думи, можеше да се позове на дипломатическия си имунитет. За никого не беше тайна, че дипломатите не си правеха труда да декларират пред митниците неща като парфюми за съпругите си (и много по-важни) и/или пиячка за себе си. За степента на католическото възпитание на Райън това бяха простими, а не смъртни грехове.

Типичният за уморения мозък хаос от мисли, призна той. Кети никога не може да си позволи да работи в такова състояние. Вярно, че като стажанти ги държаха на дежурства часове наред, за да се научат да взимат решения при трудни обстоятелства. Но част от него се чудеше колко ли пациенти бяха принесени в жертва пред олтара на медиците стажанти. Ако адвокатите се сетеха колко пари можеха да изкарат…

Кети — д-р Карълайн Райън, както пишеше на бялата престилка и върху личната й табелка — беше минала този етап от своя стаж. Неведнъж и дваж съпругът й беше треперил, докато тя шофираше към къщи със спортното си порше след трийсет и шест часовите дежурства в гинекологията, педиатрията или общата хирургия, към които не проявяваше професионален интерес, но трябваше да познава поне малко, за да е достоен възпитаник на „Джон Хопкинс“. Познанията й стигнаха, за да превърже рамото му онзи следобед пред Бъкингамския дворец. Така че не умря от загуба на кръв пред очите на съпругата и дъщеря си, което щеше да е голям позор за всички, които бяха замесени, особено за британците. Дали щяха да му дадат рицарски орден посмъртно? Джак се подсмихна под мустак. След това очите му най-после се затвориха за първи път от трийсет и девет часа.