Том Клэнси - Червеният заек

— Председателят ще ви приеме веднага, другарю полковник.

— Спасибо.

Стана от стола и тръгна по коридора.

— Имаме отговор от полковник Годеренко — докладва Рождественски и го подаде.

Андропов не беше учуден и за успокоение на полковник Рождественски не изглеждаше ядосан.

— Очаквах го. Нашите хора са загубили чувството си за дързост, как мислиш, Алексей Николаич?

— Другарю председател, резидентът ви изпраща професионалната си преценка — отвърна той.

— Продължавай — нареди Андропов.

— Другарю председател — отговори Рождественски, подбирайки много внимателно думите си, — операцията, която обмисляте, не може да се предприеме, без да се поемат политически рискове. Свещеникът има огромно влияние, колкото и илюзорно да е то. Руслан Борисович се безпокои, че нападение срещу него може да засегне възможностите му да събира информация, а това, другарю председател, е неговата най-важна задача.

— Оценката на политическия риск е моя, а не негова работа.

— Вярно е, другарю председател, но това е негова територия и той се чувства задължен да ви докладва онова, което смята, че трябва да знаете. Загубата на част от агентурата му ще ни струва скъпо и в прекия, и в непрекия смисъл.

— Колко скъпо?

— Невъзможно е да се предвиди. Римската резидентура разполага с известен брой много продуктивни агенти, които доставят военна и политическа информация за НАТО. Може ли да минем без нея? Да, предполагам, че бихме могли, но е по-добре да разполагаме с нея. Човешкият фактор прави прогнозата трудна. Да се работи с агенти е изкуство, а не наука, както знаете.

— И друг път си го казвал, Алексей.

Андропов разтърка уморено очи. Кожата му днес изглеждаше малко сивкава, забеляза Рождественски. Дали не се бе обадил пак черният му дроб?

— Нашите агенти са хора, а всеки човек има индивидуални особености. Това не може да се избегне — обясни Рождественски вероятно за стотен път.

Можеше да е и по-зле. По всичко изглеждаше, че Андропов го слуша. Предшествениците му не бяха така просветени. Вероятно се дължеше на интелигентността на Юрий Владимирович.

— Това му харесвам на сигналното разузнаване — каза председателят на КГБ.

Всички, които работеха в тая област, го казваха, помисли си полковник Рождественски. Проблемът беше подсигуряването на комуникациите. Западът беше по-добър в това отношение от страната му, въпреки че те бяха успели да проникнат в техните комуникационни центрове. Американците и британците непрекъснато работеха, за да могат да пробият сигурността на съветските комуникации, и за съжаление често успяваха. Затова и КГБ трябваше да разчита на еднократните кодове. На друго не можеха да разчитат.

— Доколко може да се вярва на това? — обърна се Райън към Хардинг.

— Смятаме, че е точно, Джак. Част от данните са от явни източници, но повечето са от документи, подготвени за техния Министерски съвет. На такова равнище едва ли ще вземат да се лъжат един друг.

— Защо не? — попита Джак натъртено. — Всички други го правят.

— Но тук става дума за конкретни неща, за продукция, предназначена за тяхната армия. Ако не се появи на бял свят, ще се забележи и ще започне разследване. При всички случаи — продължи Хардинг, изразявайки се внимателно, — най-важният материал тук е свързан с политиката им и не биха спечелили нищо, ако лъжат.

— Предполагам. Предизвиках известна суматоха миналия месец в Ленгли, когато оспорих доклад за икономиката им, подготвен за кабинета на президента. Казах им, че е изключено данните да са верни, а човекът, който го бе подготвил, настоя, че са предназначени за заседание на Политбюро.

— А ти какво му отговори, Джак? — прекъсна го Хардинг.

— Саймън, казах, че независимо дали го гледат старчоците, или не, просто не може да е вярно. Целият доклад бе пълен с глупости, което ме кара да се чудя как, по дяволите, тяхното Политбюро взима политически решения, след като данните, върху които се базира, са толкова истина, колкото приключенията на Алиса в Страната на чудесата. Знаеш ли, когато служех в морската пехота, се бояхме, че Иван Иванич, руският войник, може да е висок два метра. Но не е. Може да има и такива, но повечето са по-ниски и от нашите войници, защото не се хранят добре, докато растат, а оръжията им засичат. АК-47 са добри автомати, но когато си поискам, мога да стрелям с моя М-16, а пушката е нещо, което се забелязва по-лесно, отколкото радиостанцията. След като отидох в ЦРУ, открих, че радиостанциите, които армията им използва, са боклук, което доказва, че съм бил прав, когато бях с обръсната тиква в зелената машина. Сигурен съм, Саймън, те лъжат Политбюро за икономическите показатели, а щом лъжат тях, следователно лъжат за всичко.