Том Клэнси - Червеният заек

От друга страна, ако полското правителство успееше да се справи с тях, нещата щяха отново да се успокоят. До следващия път?

Ако имаше малко по-широк поглед, той сигурно щеше да забележи основния проблем. Като член на Политбюро Андропов беше изолиран от несгодите на живота в страната му. Не му липсваше нищо. Качествената храна беше толкова достъпна за него, колкото телефонната слушалка. Разкошният му апартамент беше луксозно обзаведен и оборудван с германска техника. Мебелите бяха удобни. Асансьорът в сградата никога не излизаше от строя. Разполагаше с шофьор, който го караше до службата и обратно вкъщи. Имаше охрана, която го пазеше от неприятностите на уличните престъпници. Пазеха го като Николай Втори и за разлика от повечето хора смяташе, че условията му за живот са нормални, макар че интелектуалната му същност не беше изцяло на това мнение. Хората отвън имаха какво да ядат, имаха филми и телевизия, спортни тимове, на които да се радват, и шанс да си купят лека кола, нали така? В замяна на неговите усилия да им осигури всичко това той заслужаваше да живее малко по-добре. В това имаше резон. Не работеше ли той повече от останалите? Какво друго, по дяволите, можеха да искат тези хора?

А сега този полски поп се опитваше да разстрои цялата система.

„Като нищо ще го направи“, мислеше Андропов. Някога Сталин беше задал прословутия въпрос колко дивизии командва папата, но дори и той трябва да е съзнавал, че не цялата сила на света се събира в дулото на оръдието.

Ако Карол наистина се оттеглеше от поста, тогава какво? Щеше да се опита да се върне в Полша. Можеха ли поляците да не го пуснат — да му отнемат гражданството например? Не, все някак той щеше да се промъкне в Полша. Андропов и поляците имаха внедрени агенти в църквата, разбира се, но подобни неща обикновено стигаха само до тук. А до каква степен църквата беше успяла да внедри свои агенти в неговите служби? Не можеше да се установи. Така че всеки опит да не бъде допуснат в Полша бе обречен на провал, а ако се върнеше в Полша, това щеше да предизвика огромно бедствие.

Можеха да опитат по дипломатически път. Подходящ външнополитически служител щеше да замине за Рим, да се срещне тайно с Карол и да се опита да го разубеди да не изпълни заканата си. Но с какви карти можеше да играе? Открита заплаха за живота му… нямаше да свърши работа. Подобни предизвикателства бяха по-скоро покана за мъченичество и за канонизиране в светец, което още повече щеше да го насърчи да предприеме пътуването. За един вярващ това си бе покана за рая, изпратена от самия Сатана, и той щеше да я приеме с готовност. Не, такъв човек не се плашеше от смъртта. Дори да заплашеха народа му със сурови мерки, пак щяха да го окуражат да се прибере възможно най-скоро, за да го защити, и така да се превърне в още по-голям герой в очите на света.

„Неподправеността на заплахата, която беше изпратил на Варшава, само потвърждаваше опасенията“, призна на себе си Андропов. Имаше един сигурен отговор: на Карол щеше да му се наложи да провери сам дали има Бог.

Има ли Бог? — чудеше се Андропов. Този въпрос хората си бяха задавали векове наред, докато Карл Маркс и Владимир Ленин не бяха разрешили проблема — поне за Съветския съюз. Не, си каза Юрий Владимирович, беше твърде късно за него да преосмисля отговора на този въпрос. Не, Бог няма. Животът беше тук и сега, а когато си отидеше, просто нямаше да го има, така че най-доброто, което можеше да се направи, е да изживееш живота си пълноценно, да събереш плодовете, които можеш да достигнеш, и да построиш стълба, за да грабнеш онези, които не можеш да достигнеш.

Но Карол се опитваше да промени тази аксиома. Искаше да разклати стълбата, а може би цялото дърво? Това бе малко по-сложен въпрос.

Андропов се извърна, както си седеше на стола, и си наля малко водка, след което отпи порядъчна глътка. Карол се опитваше да наложи фалшивата си вяра, като разклати самите основи на Съветския съюз и на съюзниците му, убеждавайки хората, че има нещо по-добро, в което да вярват. Така искаше да обърка работата на цели поколения, но той и страната му нямаше да го позволят. Той обаче не можеше да попречи на усилията на Карол. Не можеше да го убеди да се откаже. Не, Карол трябваше да бъде спрян веднъж завинаги.

Нямаше да е лесно, нито безопасно. Но бездействието щеше да е още по-малко безопасно за него, за неговите колеги, за страната му.

Така че Карол трябваше да умре. Първо Андропов трябваше да подготви план. След това да го представи на Политбюро. Преди да предприеме действия, трябваше да организира целия заговор така, че да гарантира успех. Е, нали за това служеше КГБ?