Том Клэнси - Червеният заек

Фоли беше на същото място, по същото време и правеше абсолютно същото — мислеше трескаво, докато влакът забавяше ход, преди да спре на същата станция. Усети леката вибрация от притока на качващи се пътници и бутаницата. Изпъна се и обърна страницата на вестника. След това влакът потегли. Инженерите или машинистите — дявол знае как се наричаха — обикновено тръгваха прекалено тромаво. Миг по-късно усети нечие присъствие до себе си. Не виждаше нищо, но го чувстваше. След около две минути някой се бутна в него. Фоли се обърна да види кой е.

— Извинете, другарю — каза Заекът.

Носеше синя вратовръзка на райета.

— Няма нищо — отвърна учтиво Фоли, а сърцето му щеше да изскочи от гърдите.

„Много добре, след два дни на Киевската гара. Влакът за Будапеща.“ Заекът направи още една-две стъпки напред. Сигналът бе даден.

„Ракетата изстреляна.“ Фоли сгъна вестника и си проправи път до плъзгащите се врати. Мина по обичайния маршрут до дома. Мери Пат приготвяше вечерята.

— Харесваш ли връзката ми? Не каза нищо тази сутрин?

Очите на Мери Пат грейнаха. „Вдругиден“ — разбра тя. Трябваше да предадат съобщение, но това бе дребна работа. Надяваше се в Ленгли да имат готовност. БЕАТРИКС малко подрани, но пък защо да протакат?

— Какво има за вечеря?

— Исках да приготвя пържоли, но се опасявам, че ще трябва да се задоволим с пържено пиле днес.

— Идеално, скъпа.

— Пържолите вероятно ще останат за вдругиден — каза тя.

— Звучи добре. Къде е Еди?

— Естествено гледа „Трансформерите“ — отвърна тя и посочи към дневната.

— Иначе няма да е моето момче — каза Ед с усмивка. — Той е наясно с хубавите неща в живота.

Ед целуна нежно жена си.

— По-късно, тигре — каза му закачливо Мери Пат. За успешна операция се полагаше дискретно празненство. Не че тази бе приключила, но по всичко личеше, че върви натам, а бе първата им мисия в Москва. — Донесе ли снимките? — попита тя шепнешком.

Ед ги извади от джоба на сакото си. Качеството им не беше като на фотографиите от корицата на списание, но все пак показваха ясно Заека и малкото Зайче. Засега нямаха идея как изглежда госпожа Зайка, но се очакваше скоро да разберат. Щяха да помолят Найджъл и Пени да я снимат. Единият от тях щеше да наблюдава гарата, за да са сигурни, че заешкото семейство е хванало влака навреме.

— Ед, душът в банята нещо не е наред — оплака се Мери Пат. — Изглежда, дупките са запушени.

— Ще попитам Найджъл дали има инструменти.

Фоли излезе и след няколко минути се върна с Найджъл, който носеше инструментите.

— Здравей, Мери — махна й Найджъл, отправяйки се към банята.

След като влезе вътре, вдигна голям шум, докато отваряше сандъчето с инструментите, после пусна водата. Дори да имаше подслушвателно устройство, бе напълно заглушено.

— Е, Ед, какво има?

Ед му подаде снимките.

— Заекът и Зайчето. Не знаем още как изглежда госпожа Зайка. Вдругиден и тримата се качват на следобедния влак за Будапеща.

— От Киевската гара — каза Хейдок, кимвайки. — Искаш да снимам госпожа Зайка?

— Точно така.

— Няма проблем. Мога да го уредя.

Нещата се задвижиха. Като търговски аташе Найджъл можеше да измисли някаква история, за да прикрие истината. Той щеше да вземе със себе си някой послушен репортер, за да изглежда като отразяване на събитие — нещо, свързано с туризма например. Пол Матюс от „Таймс“ щеше да се навие. Матюс можеше да извика фоторепортер да направи професионални снимки на цялото заешко семейство за Лондон и за Ленгли. Иван не би заподозрял нищо. Колкото и важни тайни да знаеше Заекът, той бе само един от хилядите служители на КГБ, достатъчно незначителен, за да го забележи някой. На сутринта Хейдок щеше да звънне в съветската железопътна компания и да каже, че нейната посестрима във Великобритания, която също бе държавна собственост, иска да почерпи от руския опит… да, това би свършило работа. Най-много от всичко Съветите обичаха някой да прояви интерес към начина, по който работеше славната им система. Найджъл се протегна да спре водата.

— Мисля, че така е добре, Едуард.

— Благодаря, приятел. Имаш ли представа къде в Москва се продават добри инструменти?

— Не знам, Ед. Тия са ми от времето, когато бях младеж. Наследих ги от баща ми.

Фоли се сети какво се бе случило с бащата на Найджъл. Да, той също желаеше БЕАТРИКС да успее. Не искаше да пропусне възможността да зачука един в задника на руската Мечка.

— Как е Пени?