Том Клэнси - Червеният заек

— Значи трябва да е човек, когото не познават.

— Точно така — кимна Мур, докато отхапваше от сандвича си. — Той няма да се занимава почти с нищо, просто ще е на разположение на британците.

— Базил ще иска да го разпита.

— Това не може да се избегне — съгласи се Мур. — Освен това има пълното право да си зарови човката.

Подобна линия на поведение той бе избрал като съдия по време на рядък апелативен процес срещу организираната престъпност. Заедно с колегите си юристи от Остин, Тексас, се бяха хилили в продължение на седмици, след като отхвърлиха обжалването с пет на нула гласа.

— Ще трябва някой от нашите да присъства и на това.

— Абсолютно си прав, Джеймс — съгласи се отново Мур.

— Най-добре ще е нашият човек да е в момента там, на място. Времето ни притиска яко.

— Така е.

— Какво ще кажеш за Райън? — попита Гриър. — Никой не го наблюдава, никой не знае какъв е, как мислиш? Дори не изглежда външно като шпионин.

— Снимката му е излизала по вестниците — възрази Мур.

— Да не мислиш, че КГБ чете страниците за висшето общество? Най-много да са разбрали, че е богато копеле и писател и ако случайно са му направили досие, трябва да е забутано някъде в мазето на Центъра. Не вярвам това да създаде проблеми.

— Така ли мислиш? — подвоуми се Мур. В най-лошия случай Боб Ритър щеше да се изяде от яд. Но това не бе чак толкова страшно. Боб имаше нюх да организира операциите на ЦРУ, но колкото и да го биваше за повечето неща, никога нямаше да стане директор на ЦРУ. По много причини, най-важната от които бе, че Конгресът не харесваше шпионите с наполеонов комплекс. — Ще се справи ли?

— Момчето е бивш морски пехотинец и знае как да действа, ако стане напечено.

— Той вече си плати дълговете, Джеймс. Освен това само ще си седи, така че няма как да забърка някоя каша.

— Точно така, само ще наблюдава отстрани и няма да се прави на шпионин на вражеска почва.

— Боб ще изпадне в ярост.

— За нас ще е по-добре, ако Боб стои настрана от това, Артър. „Особено ако се стигне до изпълнение на операцията“ — помисли си той.

А операцията трябваше да стане. Само да успееха да го измъкнат от Москва, след това щеше да е банално. Напрегнато, разбира се, но банално.

— Ами ако оплеска нещо?

— Артър, Джими Сел се издъни в Будапеща, а е опитен оперативен агент. Знам, че грешката не е негова и че просто е имал лош късмет, но това доказва, че до голяма степен в нашия бизнес се разчита на късмет. Истинската работа ще я свършат британците, а аз съм убеден, че Базил ще подбере подходящ екип.

Мур премисли казаното от Гриър внимателно. Райън беше новак в ЦРУ, но изгряваща звезда. Не трябваше да пренебрегва и преживяното от него преди по-малко от година, когато на два пъти се бе изправил пред смъртта и бе оцелял. Едно от хубавите неща при морските пехотинци бе, че не бяха страхливци. Райън можеше да разсъждава и да действа трезво, а това не бе за изхвърляне. Още нещо, британците го харесваха. Беше чел отзивите на сър Базил Чарлстън за престоя на Райън в Сенчъри Хаус — младият американски аналитик му бе направил добро впечатление. Сега им бе паднало да изпробват един нов талант и макар да не бе възпитаник на Фермата, не означаваше, че е като бебе, изоставено в гората. Райън бе бродил из гората и бе убил собственоръчно няколко вълка между другото, нали така?

— Джеймс, малко е необичайно, но няма да кажа не само заради това. Добре, включи го в играта. Надявам се момчето да не подмокри гащите.

— Как беше нарекъл Фоли операцията?

— БЕАТРИКС. Нали знаеш, като в „Заекът Питър“.

— Това момче Фоли е голяма работа, Артър, също и жена му Мери Патриша, истинско бижу.

— По този въпрос сме на едно мнение, Джеймс.

— От нея ще стане голям ездач на родео, а от него би излязъл много добър съдия-изпълнител на запад от Пекос — каза директорът на ЦРУ.

Той много се радваше, когато в управлението се раждаше някой млад талант. Откъде идваха всъщност от най-различни места, но всички притежаваха от онзи плам, който изгаряше и него преди трийсет години, когато работеше с Ханс Тофт. Не бяха по-различни от тексаските „Рейнджъри“, които се бе научил да обича още като дете — умни, твърди мъже, които вършеха онова, което трябва.

— Как ще се свържем с Базил?

— Говорих снощи с Чип Бенет и му поръчах да събере неколцина от старите. Ще пристигнат в Ленгли тази вечер. Ще ги изпратим с нощния полет 747 до Лондон, а от там ще ги изстреляме в Москва, така че връзките ни ще са сигурни, ако не удобни.