Том Клэнси - Червеният заек

— Сега проблемът е да получим одобрение от Ленгли. Ако не можем да се доверим на обичайните канали за комуникация, координирането на операцията ще е много тежко.

— Никога не са споменавали във Фермата, че тази работа е лека. Спомни си какво ни казваше Джон Кларк. Бъдете гъвкави.

— Да, точно така. — Той въздъхна дълбоко — При ограниченията в комуникациите ще означава, че трябва да планираме и да изпълним всичко тук, на място, без помощта на Ленгли.

— Ед, предполага се, че нещата и бездруго стоят по тоя начин. Ленгли най-много да каже, че не може да направим това, което сме замислили — което в крайна сметка бе задължението на всяко ръководство по света.

— На чии комуникации можем да се доверим?

— Заекът каза, че британците имат нова система, в която не са проникнали още. Дали са ни останали еднократни кодове някъде тук?

Главният агент поклати глава.

— Аз поне не знам. — Фоли вдигна телефонната слушалка и набра съответния номер. — Майк? На работа ли си днес? Какво ще кажеш да се отбиеш за малко? Благодаря.

Ръсел пристигна след няколко минути.

— Здрасти, Ед, здравей, Мери. Какво правите тук днес?

— Имам въпрос.

— Казвай.

— Разполагаме ли с еднократни кодове?

— Защо питаш?

— Падаме си по извънредните мерки за сигурност — отговори тя.

Този преднамерено „небрежен“ отговор не свърши работа.

— Да не искате да кажете, че системите не са сигурни? — попита Ръсел, прикривайки трудно тревогата в гласа си.

— Има причини да смятаме, че някои от шифровъчните системи не са напълно сигурни — уведоми Ед свързочника на посолството.

— Мамка му — той си пое въздух и след това добави с известно неудобство: — Извинявай, Мери.

Тя се усмихна.

— Няма нищо, Майк. Не знам значението на думата, но съм я чувала и преди.

Ръсел не схвана много шегата. Разкритието преди това беше прекалено шокиращо за него и в момента не му беше до шеги.

— Какво повече можете да ми кажете за това?

— Засега нищо, Майки — отвърна главният агент.

— Но смятате, че е вярно?

— За съжаление, да.

— Добре. В сейфа ми има няколко стари еднократни кода, осем или девет. Така и не ги изхвърлих. Човек никога не знае дали няма да му дотрябват.

— Майкъл, ти си много печен — кимна Ед одобрително.

— Стават за десетина съобщения от стотина думи всяко, стига във Форд Мийд да пазят шифровъчните кръгове, но момчетата, до които изпращам телеграмите, не хвърлят много-много. Вероятно ще ги открият в някое старо чекмедже.

— Много ли са трудни за използване?

— Мразя проклетата система. Знаете защо. По дяволите, приятели, та новата шифровъчна система е само на една година. Новата британска система е неин пригоден вариант. Познавам екипа в Отдел Зет, който я разработи. Говорим за 128-битово кодиране плюс всекидневен код, който е уникален за всяка машина. Как, по дяволите, може да се проникне в това чудо?

— Освен ако нямат свой агент във Форт Мийд, Майк — напомни му Ед.

— Дайте ми това шибано копеле и ще го одера живо с ловджийския си нож.

Самата мисъл вдигна кръвното му толкова, че той дори не се сети да се извини на дамата за вулгарния си език. Този чернокож мъж беше убил и одрал не една сърна, но жадуваше да се пребори с мечка и да я превърне в килим. Руската кафява мечка щеше да му свърши добра работа. — Добре, а мога ли да уведомя Форта за това?

— Не със сегашната система — отвърна Фоли.

— Добре, ако чуете силен и гневен рев откъм Запад, ще знаете какво е.

— По-добре не обсъждай това с никого засега, Майк — каза Мери Пат. — Много скоро ще разберат по други канали.

Думите й подсказаха на Ръсел, че съобщението за Заека, което предаде предния ден, бе свързано с човек, когото бързаха да изведат от страната, и сега му стана ясно защо. Техният Заек беше специалист по свръзките, а беше ясно като бял ден, че когато ти падне подобен улов, трябва час по-скоро да го натовариш на влака. По-скоро означаваше при това на момента или веднага щом успееш да го уредиш.

— Добре, дайте ми съобщението. Ще го шифровам на компютъра и след това още веднъж с еднократния код. Ако са проникнали в системата ми — той успя да се сдържи да не псува повече, — ще разберат ли нещо?

— Ти кажи — отговори Ед Фоли.

Ръсел се замисли за миг и след това поклати глава.

— Не, не би трябвало. Дори когато пробиеш системите на врага, не можеш да уловиш повече от една трета от трафика. Системите са прекалено сложни, освен ако ония типове нямат агент на място, който да чете разшифрования текст. А срещу това няма спасение, не и доколкото касае мен.