Том Клэнси - Червеният заек

Но единствените ръце, които щяха да го докоснат, бяха в ЦРУ. Залагаше много на това оперативно послание. Коефициентът пет от пет означаваше, че важността на информацията, предполагаемата й достоверност и спешността на предлаганата операция бяха от най-високото ниво 5. Същата бе оценката му за надеждността на субекта. Четири аса — такива съобщения не се изпращаха всеки ден. Това бе класификация, достойна за посланията на Олег Пенковски или на самия КАРДИНАЛ, а те бяха „горещи“ като току-що сварен картоф. Замисли се за миг дали преценката му бе вярна, но Ед Фоли се беше научил да се доверява на инстинктите си. Обикновено мненията му съвпадаха с тези на жена му, а тя притежаваше наистина остър инстинкт. Техният Заек — жаргон, употребяван в ЦРУ за човек, който иска да се измъкне бързо от страната си, твърдеше, че притежава много важна информация и по всичко изглеждаше, че е вярно. Той беше беглец по съвест, а това го правеше надежден. Ако КГБ се опитваше да внедри свой човек, щеше да го посъветва да поиска пари, тъй като комитетът смяташе, че това е манталитетът на бегълците, а ЦРУ не правеше нищо да опровергае тази представа.

И така предчувстваше, че всичко е наред, макар че „предчувствията“ не бяха нещо, което човек изпраща по дипломатически куриер до Седмия етаж. Трябваше да се съгласят и да му повярват. Той бе главният им агент в Москва, пост, който вървеше заедно с цял камион доверие. Каквито и опасения да имаха, се налагаше да вземат това предвид. Ако предстоеше среща на високо равнище, работата можеше да се прецака. Но той не бе чувал президентът да има подобни планове, нито пък държавният секретар. Следователно нищо нямаше да попречи на Ленгли да одобри операцията, ако сметнеше, че е прав.

Фоли не бе наясно защо въобще се двоуми. Той беше главният им човек в Москва и толкоз. Вдигна телефонната слушалка и натисна три бутона.

— Ръсел слуша — дочу глас.

— Майк, тук е Ед. Трябваш ми.

— Веднага идвам.

След минута и половина вратата се отвори.

— Кажи, Ед?

— Нещо за пощата.

Ръсел погледна часовника си.

— Няма много време, приятел.

— Добре, да побързаме.

Ръсел изскочи от вратата, последван от Фоли. За късмет коридорът беше празен, а кабинетът му бе наблизо.

Ръсел седна на въртящия се стол и включи шифровъчната машина. Фоли му подаде листа. Той го защипа върху приспособлението точно над клавиатурата.

— Добре, че е кратко — каза одобрително той и започна да печата.

Беше сръчен почти колкото секретарката на посланика и приключи работата за минутка, включително шифроването с помощта на шестнайсет фамилни имена, избрани наслуки от телефонния указател на Прага. След като новият лист излезе от машината, Фоли го взе, сгъна го, мушна го в хартиен плик и го запечата с восък, след което подаде плика на Ръсел.

— Връщам се след пет минути, Ед — каза шифровчикът, докато излизаше през вратата.

Той слезе с асансьора до първия етаж. Дипломатическият куриер беше там. Казваше се Томи Кокс, бивш пилот на военен хеликоптер, свалян четири пъти, човек, който изпитваше огромна омраза към враговете на страната си. Дипломатическото куфарче с пощата можеше да се закопчава на китката му по време на пътуване. Вече имаше билет за директния полет 747 на „Пан Ам“ до нюйоркското международно летище „Кенеди“. Полетът продължаваше единайсет часа, през които той нямаше право нито да спи, нито да пие. Носеше си три книги с меки корици, за да чете по пътя. Щеше да тръгне от посолството с официална кола след десет минути, а дипломатическият му статут щеше да го предпази от проверките на митническите власти. Руснаците стриктно спазваха тези правила, макар че вътрешно умираха от любопитство да узнаят какво се крие в дипломатическото куфарче. Със сигурност не беше руски парфюм или дантелено бельо за приятелка в Ню Йорк или Вашингтон.

— Приятно пътуване, Томи.

Кокс кимна.

— Тъй вярно, Майк.

Ръсел се върна при Фоли.

— Всичко е наред, пощата ще отпътува след час и десет минути, приятел.

— Добре.

— Правилно ли съм разбрал, че става въпрос за Заек?

— Не мога да говоря за това, Майк — напомни му Фоли.

— Разбира се, знам, Ед. Извини ме за въпроса.

Ръсел не беше от хората, които нарушават правилата, макар да бе любопитен като всеки човек. Знаеше също какво е Заек. Беше прекарал целия си живот на една или друга длъжност в света на тайните, а жаргонът не бе труден за усвояване. Но в света на тайните имаше забранени места и той бе наясно с това.