Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Значи ги държите повече от три години, а? — попита Рамиус.

— О, да. По дяволите, в противен случай ще трябва да ги освобождаваме точно след като сме ги обучили напълно.

„Защо и Съветският военноморски флот не може да набира и задържа хората си по този начин?“, запита се Рамиус, въпреки че много добре знаеше отговора. Американците хранеха хората си богато, осигуряваха им подходящи столови, плащаха им добре, вярваха им — за всички тези неща той беше мислил в продължение на двадесет години.

— Искате да се заема с въздушните клапани ли? — попита Маниън, влизайки.

— Да, Пат, ще се потапяме след две или три минути. Маниън хвърли бърз поглед върху картата по пътя си към пулта на вентилационната система.

Рамиус се приближи с накуцване до картата.

— Казвали са ни, че набирате офицерите си измежду буржоазната си класа, за да контролират обикновените моряци от работническата класа.

Маниън прокара пръсти по приборите за управление на вентилационната система. Бяха много. Предишния ден беше прекарал два часа за разучаването й.

— Вярно е, сър. Офицерите ни наистина произхождат от управляващата класа. Погледнете мен — каза той с лице, лишено от всякакъв израз. Кожата на Маниън беше почти с цвета на кафеени зърна, а акцентът — чист Южен Бронкс.

— Но вие сте негър — възрази Рамиус, без да схване иронията.

— Несъмнено, ние сме истинска етническа лодка — отново погледна Манкузо през перископа. — Капитан гвинеец, черен навигатор и побъркан хидроакустик.

— Чух, сър! — извика Джоунс, вместо да използва вътрешния телефон. — Съобщение по подводния телефон от „Далас“. Всичко изглежда наред. Чакат ни. Това ще е последното телефонно съобщение за известно време.

— Прието! Чисти сме, най-после! Можем да се потопим, когато пожелаете, капитан Рамиус — каза Манкузо.

— Другарю Маниън, напълнете баластните резервоари — заповяда Рамиус. В действителност „Октомври“ в нито един момент не беше плувала изцяло на повърхността и продължаваше да бъде в готовност за потапяне.

— Тъй вярно, сър! — Лейтенантът завъртя най-горната редица главни ключове на хидравличните уреди за управление.

Райън примига. Звукът го накара да си представи хиляди тоалетни, в които водата беше пусната едновременно.

— Крила за потапяне пет градуса надолу, Райън — нареди Рамиус.

— Пет градуса надолу, тъй вярно! — Райън натисна напред ръчката. — Крила пет градуса надолу.

— Бавно слиза — отбеляза Маниън, наблюдавайки показанието на ръчно боядисания дълбокомер. — Дяволски е голяма.

— Да — съгласи се Манкузо. Стрелката подмина двадесет метра дълбочина.

— Крила на нула — заповяда Рамиус.

— Крила на ъгъл нула, тъй вярно! — Райън върна контролните прибори в изходно положение и след тридесет секунди подводницата се успокои. Стори му се, че тя трудно откликва на командите. Беше очаквал подводниците да са също толкова отзивчиви, колкото и самолетите.

— Отпусни я малко, Пат. Достатъчно е да се поддържа само един градус за спускане, за да се задържи на едно ниво — каза Манкузо.

— Аха — намръщи се Маниън, проверявайки дълбокомера. Баластните резервоари бяха пълни с вода и уравновесяването трябваше да се извършва с много по-малките балансиращи резервоари. Трябваха му пет минути, докато балансира подводницата точно както трябва.

— Съжалявам, господа. Страхувам се, че тя е твърде голяма, за да може бързо да се балансира — обясни той, смутен от неумението си.

Рамиус беше впечатлен, но твърде докачен, за да го покаже. Беше очаквал на американския капитан да му трябва повече време, докато свикне да върши тази работа самостоятелно. Да регулираш така майсторски надлъжния наклон на непозната подводница още от първия опит…

— Добре, сега можем да завием на север — заяви Манкузо. Последният пясъчен насип, отбелязан на картата, беше останал вече на две мили зад тях. — Заповядайте нов курс нула-нула-осем, капитане.

— Райън, рул десет градуса наляво — нареди Рамиус. — Задръжте на нула-нула-осем.

— Окей, рул наляво десет градуса — потвърди Райън, следейки с едно око указателя на руля, а с другото — индикатора на жирокомпаса. — Задържам на нула-нула-осем.

— Внимавайте, Райън. Тя завива бавно, но като започне, трябва да използвате много противоположен…

— Обратен — поправи го Манкузо учтиво.

— Да, обратен рул, за да я задържите в желания курс.

— Слушам.

— Капитане, имате ли проблеми с руля? — попита Манкузо. — Докато ви следяхме, ни се струваше, че радиусът ви на завой е доста голям.