Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Той трябва да бъде спасен, Дмитрий! Трябва! Ти забравяш, че младите мъже като него са по-ценни от делата си, те не са просто машини, които изпълняват своите задължения.

Те са символи за нашите млади офицери и живи струват сто нови танка или кораба. Така е в битка, другарю. Ние забравихме това и виж какво стана в Афганистан!

— Прав си, приятелю, но само на неколкостотин километра от американския бряг, ако има и толкова?

— Горшков говори толкова много за това какво може да направи неговата флота, нека той да се справи с това! — Филитов си наля още една чаша. — Още една, мисля.

— Нали няма да ходиш отново на ски, Миша? — Устинов беше забелязал, че той често се отрязва, преди да се качи в колата си и да тръгне към горите на изток от Москва. — Няма да го позволя.

— Не днес, Дмитрий. Обещавам. Въпреки че мисля, че ще ми се отрази добре. Днес ще ида на баня да се напаря малко, да се изпотя и останалите отрови да излязат от този стар труп. Ще дойдеш ли с мен?

— Трябва да работя до късно.

— Банята ще ти се отрази добре — настояваше Филитов. Това беше губене на време и двамата го знаеха. Устинов беше член на „елита“ и не се смесваше с масите в обществените бани. Миша нямаше такива скрупули.

Точно двадесет и четири часа след като отново бяха открили „Червения октомври“, Манкузо свика събрание на своите висши офицери в каюткомпанията. Нещата някак вече се бяха поуспокоили. Манкузо дори беше успял да дремне няколко пъти по четири часа и отново се чувстваше почти човек. Вече имаха време да изработят точна хидроакустична картина на преследвания обект и компютърът изработваше прецизна класификация на почерка, която щеше да бъде изпратена на другите атакуващи подводници от флотата до няколко седмици. От преследването те имаха много точен модел на шумовите характеристики на системите за задвижване, а от двучасовото обикаляне бяха добили и картина на големината на подводницата и спецификациите на двигателите. Заместник-командирът Уоли Чембърс въртеше като диригентска палка в ръцете си един молив.

— Джоунси е прав. Това е същият тип двигател като на „Оскар“ и „Тайфун“. Те са го заглушили, но общите характеристики на почерка в основата си са същите. Въпросът е какво е неговото задвижване? Звучи сякаш перките са в тръби или са покрити с предпазен капак. Може би нещо като насочено задвижване със странични заглушители или някакъв вид тунелно задвижване. Не разработвахме ли и ние това някога?

— Преди много време — каза лейтенант Бътлър, старшият механик. Чух нещо за това, докато бях в Арко. Нещо не се получи, но не си спомням защо. Както и да е, то наистина премахна шумовете от движението. Това бучене обаче… то наистина е хармонично, но от какво е? Нали знаете, че ако не беше този шум, никога нямаше да я открием.

— Може би — каза Манкузо. — Джоунси казва, че сигналните процесори изхвърляли част от звука. Като че ли руснаците знаят как работят SAPS и са измислили система, която да се нагоди към тях. Но това е малко вероятно.

Всички бяха съгласни по този въпрос. Всички знаеха принципите, по които действаше SAPS, но в страната нямаше и петдесет души, които наистина да познават системата в детайли.

— Съгласни сме, че е ракетна подводница, нали? — попита Манкузо.

Бътлър кимна.

— По никакъв начин не можеш да поместиш такъв двигател в корпус на щурмова подводница. По-важното е, че се държи като ракетоносец.

— Може би е „Оскар“ — предположи Чембърс.

— Не. Защо ще изпращат „Оскар“ толкова далеч на юг. „Оскар“ е противокорабна подводница. Не, този тип кара ракетна подводница. Той премина маршрута със скоростта, с която се движи сега, а това е поведение на ракетна подводница — отбеляза лейтенант Маниън. — Какво целят с тези действия? Това е истинският въпрос. Може би се опитват да се промъкнат до нашия бряг, просто да видят дали могат. Правили са го и преди, а цялото друго движение в океана е идеално прикритие.

Те всички обмислиха това. Този трик беше използван преди и от двете страни. Наскоро, през 1978 г., съветска ракетна подводница клас „Янки“ се беше доближила до края на континенталния шелф покрай бреговете на Нова Англия. Целта явно беше да се разбере дали Съединените щати могат да я открият, или не, флотата беше успяла и въпросът беше дали да реагират и да дадат на руснаците да разберат, или не.

— Е, мисля, че можем да оставим общата стратегия на хората на брега. Хайде да им съобщим за това. Лейтенант Маниън, кажете на дежурния офицер да ни изведе на перископна дълбочина до двадесет минути. Ще се опитаме да се измъкнем и да се върнем, без да забележи. — Манкузо се намръщи. Това въобще не беше лесно.