Том Клэнси - Всички страхове

Впоследствие отново бяха заловени на местопрестъплението — в един магазин, — но този път от полицай. За нещастие обаче бяха посегнали на федерална собственост и това ги отведе пред федерален съд. За още по-голямо нещастие новият районен съдия притежаваше неограничено количество състрадателност и доста по-малко здрав разум. Един добър урок тогава би могъл — или не би могъл — да промени бъдещето им. Вместо това те получиха условна присъда и куп добри съвети. Една много сериозна млада дама, завършила Уискънсинския университет, в продължение на месеци им обяснява, че кражбата на чужди вещи само ще накърни доброто име и общественото им положение. И че една почтена работа би им донесла повече самоуважение. Тези разговори породиха у тях искрено удивление, че сиукската нация е могла да бъде поробена от някакви си бели идиоти. Ето как братята Ръсел се научиха да планират престъпленията си по-внимателно.

Но не достатъчно. Младата дама все пак не успя да им предаде знанията, които хората обикновено придобиват в затвора. И така след година отново ги заловиха. Този път извън резервата. Осъдиха ги на по година и половина, защото бяха посегнали на оръжеен магазин.

Затворът се оказа най-ужасното им преживяване. Свикнали на пространства, обширни като западното небе, двете момчета се намериха натикани в килия, по-тясна от клетката на язовеца в зоопарка. И то цяла година. Останалите затворници пък надминаваха и най-раздутите им представи за корави мъже. Продължителните писъци, които чуха още първата нощ в килията, им подсказаха, че жертвите на изнасилванията не са непременно жени. Нуждата от закрила ги изпрати направо в бащинските ръце на коренните жители на Америка — затворниците от Американското индианско движение.

Никога преди не се бяха замисляли за произхода си. Може би подсъзнателно се бяха питали защо не притежават качествата на филмовите герои, показвани по телевизията. Но тъй като телевизорът им рядко работеше, мисълта дори не бе имала време да се оформи. Разбира се, че се смееха на уестърните, където „индианците“ бяха бели или мексиканци, ломотещи репликите от сценария. Тези реплики всъщност точно отразяваха мислите на холивудските продуценти, познаващи индианците толкова, колкото и Антарктика. Но дори и посланията на уестърните предизвикваха по-скоро негативни емоции за произхода и потеклото им. Американското индианско движение се зае да промени това. За всичко бе виновен Белият човек. Братята Ръсел веднага прегърнаха идеите, сглобени от уклончива антропология, бърз преглед на Жан-Жак Русо, частица от уестърните на Джон Форд 16 16 Джон Форд — известен американски режисьор, носител на четири награди „Оскар“, особено прочут с уестърните си. — Бел.прев. (нима извън него съществуваше американска култура?) и огромна част криворазбрана история. Те осъзнаха, че прадедите им са били достойни хора. Съвършени ловци, живели в хармония с природата и боговете. Фактът, че коренните жители на Америка са се разбирали доста добре с европейците — думата „сиукс“ на индиански диалект означава „змия“ и не е особено ласкаво обръщение — и са започнали да навлизат в големите равнини едва последното десетилетие на осемнадесети век, както и свирепите междуплемен ни войни, бе оставен някак си настрани. Някога времената са били добри. Господари на земята си, прадедите им са преследвали бизоните, ловували са, живеели са здравословно и щастливо под звездното небе. Разбира се, от време на време са водили краткотрайни героични битки — досущ като рицарски турнири. Дори и измъчването на пленници бе представено като възможност воините да покажат стоическата си храброст пред възхитените си, пък били те и садистични врагове.

Всяко човешко общество се стреми към духовно извисяване и Марвин Ръсел не бе виновен, че първият урок на тази тема му бе изнесен от осъдени престъпници. Двамата с брат си откриха боговете на небето и земята и култовете, потиснати от лъжовната вяра на белите. Научиха и за солидарността на воините от равнините, които отново белите бяха откраднали от законните им собственици. Същите тези бели избили бизоните, разделили, потиснали, опозорили и най-накрая поробили народа им, оставяйки го да тъне в отчаяние и алкохолизъм. Както е с всички успешни лъжи, и тук в основата до голяма степен бе истината. Марвин Ръсел посрещна първия слънчев лъч с молитва, за която никой не знаеше дали е автентична или измислена. Най-малко пък той. Но затворът не се оказа изцяло негативно преживяване. Когато влезе в него, Марвин сричаше като първолак. Там обаче се научи да чете съвсем гладко. В крайна сметка той не бе тъп и нямаше вина, че училището го бе отритнало още преди де се роди. Започна да чете редовно. Особено го увличаха книгите, разказващи за историята на народа му. Но не четеше безразборно. Изборът му се основаваше на сведенията, които съдържа дадена книга. Всичко отрицателно, написано по адрес на народа му, бе автоматически приписвано на предразсъдъците на белите. Сиуксите в никакъв случай не са били пияници преди пристигането на европейците. Нито пък са живели в малки бедняшки селца. Още по-малко пък са тормозели децата си. Това бяха измишльотини на белия човек.