Том Клэнси - Всички страхове

— Само още няколко сантиметра — каза Гусн на Бок и Куати, които се присъединиха към тях.

— Ти не ни обясни втората част от елемента — обади се командирът. Напоследък той бе започнал да нарича бомбата „елемент“.

Фром не бе много доволен от прекъсването, но се обърна.

— Какво искаш да знаеш?

— Разбирам как протича първата, но не и втората реакция — отвърна просто и разумно Куати.

— Много добре. Теоретичната страна е доста проста стига веднъж да се разбере принципът. Именно това е било трудното — да се открие принципът. В началото се е смятало, че вторичната реакция е въпрос на температура. В крайна сметка именно тя е определяща за центъра на звездата. Всъщност обаче не е съвсем така. Първите теоретици са пренебрегнали ролята на налягането. От нашата гледна точка грешката им изглежда детинска, но откривателската работа е много по-трудна, отколкото ни се струва. Ключът към вторичната реакция е овладяването на енергията по такъв начин, че да може едновременно с превръщането й в налягане да се използва топлината и освен това да се измени посоката й на деветдесет градуса. Задачата съвсем не е лесна, тъй като става въпрос за седемдесет килотона енергия — каза самодоволно Фром. — Както и да е, от теоретична гледна точка вторичната реакция не е толкова трудна, за колкото се смята. Прозрението на Улам и Телер е било просто, както и повечето велики открития. Налягането е температура. Заслугата им е, че са разбрали истината: тайната, която търсят, просто не съществува. След като веднъж си проумял принципа, остава само черната работа. Изработването на бомбата изисква математически, а не технически умения. Най-трудната част е да се направи преносима. Ето това е работата на инженера — натърти Фром.

— Пластмасовите сламки ли? — обади се Бок, който знаеше, че сънародникът му иска да чуе въпроса. Той бе самовлюбен глупак.

— Не мога да бъда категоричен, но смятам, че те са мой личен принос. Материалът е идеален. Лек, кух и гъвкав. — Фром отиде до масата и се върна с една от „сламките“. — Основният материал е полиетилен. Отвън сме го покрили с мед, а отвътре — с родий. Дължината на „сламката“ е шестдесет сантиметра, а вътрешният диаметър малко под три милиметра. Хиляди от тях ограждат втората степен на устройството. Съединени са на снопчета, прегънати на сто и осемдесет градуса, в геометрична фигура, наречена „хеликс“. Хеликсът е много полезна форма. Той може да насочва енергията, като същевременно запазва способността си да излъчва топлина във всички посоки.

Куати си помисли, че всеки инженер е нереализирал се учител.

— И какво правят? — попита той.

— Така… първата емисия е от масирана гама радиация. Веднага след нея идват рентгеновите лъчи. И в двата случая става дума за високоенергийни фотони — квантови частици, които носят енергия, но нямат маса…

— Светлинни вълни — обади се Бок, спомняйки си за училищните уроци по физика.

— Точно така — кимна Фром. — Светлинни вълни, но натоварени с изключително много енергия и с по-висока честота. Така че още в началото ще разполагаме с голямо количество енергия от първичната реакция. Част от нея можем да насочим в помощ на вторичната посредством каналите, които сме изработили. Повечето от нея, разбира се, ще се изгуби, но всъщност на нас ще ни бъде достатъчно незначително количество. Рентгеновите лъчи проникват в сламките. Повечето от енергията им се абсорбира от металното покритие, а част от нея се отразява от полегатите повърхности и продължава надолу, където също се абсорбира. Полиетиленът на свой ред също поглъща доста енергия. И какво, мислите, става?

— След поглъщането на толкова много енергия трябва да последва експлозия — отвърна Бок, преди Куати да успее да реагира.

— Много добре, хер Бок. Когато сламките експлодират — всъщност те се превръщат в плазма, — плазмата бързо се разстила по цялата им дължина. Така аксиалната енергия от първичната реакция се превръща в радиална във вторична.

Куати внезапно бе осенен от прозрение.

— Гениално, но губите половината енергия. Онази, която се излъчва навън.

— И да, и не. Тя образува нещо като енергийна бариера, която ни е нужна. След това урановите перки около корпуса на втората степен също се превръщат в плазма. Тя е част от същия енергиен поток, но се появява по-бавно, тъй като масата на перките е по-голяма. Плазмата е с по-голяма плътност и се свива навътре. Самият корпус на втората степен има два сантиметра вакуум. Така че сгъстяващата се навътре плазма получава, тъй да се каже, „летящ старт“.