Том Клэнси - Всички страхове

Ако всичко не бе толкова страшно, то сигурно щеше да бъде смешно. Журналистката се усмихваше и докато задаваше въпросите си, местеше микрофона. Огромният оператор се стараеше да държи Ръсел на фокус насочил срещу него мощния прожектор, захранван от батериите около кръста му. Ръсел говореше разпалено, но нито Лиъри, нито пък Полсън можеха да доловят думите му. Пречеше им вятърът. Още в началото на интервюто индианецът гледаше заплашително и досега изражението му не бе станало по-благосклонно. След малко лявата му ръка се сви в юмрук, а пръстите ни дясната още по-силно стиснаха пистолета. Вятърът залепваше копринената блузка на репортерката на гърдите й. Тя явно не носеше сутиен. Лиъри си спомни, че Ръсел има репутацията на полов атлет, който не обича отказите. По лицето на индианеца обаче не бе изписано нищо. Изражението му се променяше от пасивно към разпалено, но причина за това явно бяха погълнатите химически вещества. Нещо, което правеше агентите на ФБР още по-нервни. Внезапно Ръсел се успокои, но в спокойствието му се долавяше нещо неестествено.

„Този тъпанар, местният специален агент! — изруга наум Лиъри. — Трябваше просто да се отдръпнем и да изчакаме да излязат. Обстановката беше спокойна. Нямаше къде де избягат. Можехме да преговаряме по телефона и просто да ги изчакаме да излязат…“

— Опасност!

Лявата ръка на Ръсел сграбчи рамото на журналистката. Тя се опита да се отскубне, но силите й не стигнаха доникъде. Операторът се размърда. Едната му ръка пусна камерата. Той бе силен мъж и може би щеше да успее да освободи момичето, но движението му само провокира Ръсел. Дясната ръка на обекта, която стискаше пистолет, започна да се движи.

— На мушка, на мушка, на мушка — извика припряно Полсън.

„Спри, глупако, СПРИ ВЕДНАГА.“ Снайперистът не можеше да позволи обектът да вдигне оръжието си. Мозъкът му работеше трескаво, преценявайки ситуацията. Голям пистолет „Смит Уесън“. Вероятно калибър 44. Пробиваше големи кървави рани. Може би обектът просто искаше да подчертае думите си, но Полсън не ги чуваше, нито пък го интересуваха. Може би просто казваше на оператора да спре. Пистолетът сякаш сочеше повече към него, но той продължаваше да се издига и…

Гърмежът на пушката запечата мига, сякаш бе снимка. Пръстът на Полсън сам бе натиснал спусъка. Явно тренираността му просто бе взела връх. Пушката потръпна и ръката на снайпериста вече се движеше, за да я зареди отново. Вятърът бе избрал лош момент да задуха. Поривът му измести куршума леко вдясно. Вместо да простреля главата на Ръсел точно в центъра, той се удари доста преди ухото. При удара в костта куршумът се пръсна. Лицето на обекта сякаш се отлепи от черепа. Носът, очите и челото се превърнаха в кървава червена маса. Виждаше се само разкривената от крясъци уста. Кръвта пръскаше от главата на Ръсел като фонтан. Умиращ, но псе още жив, индианецът успя да стреля срещу оператора, преди да падне пред журналистката. Операторът се свлече на земята, а момичето просто остана да стои на едно място. Тя явно не бе имала време да се изплаши от кръвта и парченцата кожа, опръскали лицето и копринената й блуза.

Ръцете на Ръсел се вдигнаха към лицето му, което вече не съществуваше, и се отпуснаха безжизнено. Нечий глас закрещя по радиото на Полсън: „Мърдай, мърдай, мърдай!“, но той сякаш не го чу. Снайперистът отново зареди пушката си и забеляза едно лице, надничащо от прозореца на мотела. Полсън го бе виждал на снимка. Беше „обект“. Престъпник. Освен това имаше оръжие. Приличаше на стар уинчестър. Започна да се движи. Вторият изстрел на Полсън бе доста по-точен от първия. Куршумът мина точно през челото на „обект 2“, чието име бе Уилям Еймс.

Времето отново тръгна. Членовете от екипа по спасяване на заложници, облечени в черните си гащеризони, се спуснаха към двете паднали тела. Двама от тях грабнаха журналистката и я изведоха настрани. Други двама сториха същото с оператора, който бе притиснал камерата към корема си. Пети хвърли граната през счупения прозорец на мотела. Денис Блек и останалите се втурнаха през отворената врата. Не се чуха нови изстрели. След петнадесет секунди радиото отново изпука.

— Говори водачът на екипа. Сградата е претърсена. Намерихме два мъртви обекта. Обект номер две е Уилям Еймс. Обект номер три е Ърнест Торн. Той, изглежда, е бил мъртъв от по-рано. Прострелян е два пъти в гърдите. Оръжието на обектите е неутрализирано. Мястото е чисто. Повтарям: мястото е чисто.