Том Клэнси - По заповед на президента

— … и накрая представям на Сената кандидатурата на доктор Пиер Александър, който да заеме поста Главен лекар на въоръжените сили. Доктор Александър след една достойна кариера в Медицинския корпус на армията на САЩ постъпи на работа в университета на болницата «Джон Хопкинс» като доцент в областта на инфекциозните болести. По време на потушаването на епидемията от вируса «Ебола» той оказа неоценима помощ на страната. Доктор Александър е изтъкнат лекар и изследовател, който ще даде началото на и ще надзирава няколко нови програми, включително основни изследвания на редки инфекциозни болести, а освен това ще възглави една нова федерална инспекционна комисия за координирани изследвания на болестта СПИН. Тук няма да има нищо бюрократично — поясни президентът, — стига бюрокрация. Идеята е да се създаде нова система, чрез която лекарите и другите учени изследователи да могат по-лесно да обменят данни. Аз се надявам, че Сенатът ще има грижата бързо да потвърди това решение… С това приключвам встъпителното си слово. — Джак посочи. — Да, Хелън?

— Господин президент, вашите начални забележки относно Китай…

— Мисля, че бях пределно ясен. Имахме поверителни разговори с Китайската република и заключихме, че възстановяването на пълните дипломатически отношения е в най-добрите интереси и на двете страни. Не е в политиката на САЩ да обезкуражава страните със свободно избрани правителства. Република Китай е такава страна и заслужава нашето пълно уважение и признание.

— Но какво ще си помисли континентален Китай?

— Какво си мислят, си е тяхна работа. Нашите две страни са суверенни нации. Също и Тайван, и е крайно време да спрем да се правим, че няма такова нещо.

— Има ли това нещо общо със свалянето на авиолайнера?

— Този проблем все още се разследва. Други въпроси?

— Господин президент, новото иранско временно правителство според информацията, с която разполагаме, търси да установи пълни дипломатически отношения с нашата страна. Ще откликнем ли на молбата им?

— Да, със сигурност ще откликнем — потвърди Джак. — Ако има някакъв друг начин да превърнем един враг в приятел освен чрез открита дискусия и търговия, то аз не го знам. Те проявиха изключително желание за сътрудничество, а и ние все още имаме посолска сграда там, макар че май ще ни се наложи да сменим бравата на входната врата. — Последва всеобщ смях. — Да, Том. Чудесен тен си придобил, между другото. Добре дошъл у дома.

— Благодаря господин президент. Относно разрушаването на лабораторията за биологическо оръжие до Техеран. Единствените журналисти, допуснати там, бяха двама руснаци, които тяхното посолство изпрати за тази цел. Как можем да бъдем сигурни, че…

— Том, руските експерти, които надзираваха неутрализацията на фабриката, са експерти в истинския смисъл на думата. Имаме видеозапис на процедурите и аз и консултантите ми сме напълно задоволени. Ед?

— Господин президент, пленниците вече са разменени. Как ще отговорим на молбите на Иран и Ирак за кредити?

— Държавният секретар Адлер и министър Уинстън заминават следващата седмица за Лондон да обсъждат този въпрос с представители и на двете правителства.

— Сър, едно продължение — ще означава ли това преференциални цени за внасяния петрол, и ако е така, колко време ще важат?

— Ед, това са теми от предстоящите обсъждания, но аз предполагам, че те ще ни предложат нещо в замяна на отпускането на кредита, който искат. Подробностите ще бъдат уточнени по-късно. Ние изпращаме там двама истински професионалисти и вярваме, че те ще оправдаят доверието ни.

— А какво ще кажете за достойните жени? — запита една репортерка.

— Те са много, навред около нас, Дениз, включително и вие. В случай че още не сте чули, специален агент Андреа Прайс — президентът я посочи — е приела предложение за брак. Това ще бъде смесен брак, все пак, защото годеникът й, инспектор Патрик О'Дей, е специален агент от ФБР. Желая им всичко най-хубаво, дори и това да означава, че ще имам нужда от нов телохранител. Да, Бари — посочи той към старшия репортер на Си Ен Ен.

— И така, най-големият въпрос, който никой още не ви е задал днес, господин президент…

Райън вдигна ръка.

— Има толкова много… толкова много неща, които трябва да се свършат, за да започне правителството ни да функционира както трябва след всичко, през което преминахме…

— Сър, изобщо не се надявайте, че ще ви дадем шанс да се отървете.