Том Клэнси - По заповед на президента

Колкото и да й се искаше, Прайс не можеше да възрази на този аргумент. Тя беше провела свое собствено кратко разследване върху Патрик О'Дей. Емил Джейкъбс бе възстановил поста инспектор за специални поръчения още преди години и беше събрал хора, които предпочитаха оперативната работа пред администраторската. О'Дей не се блазнеше от управлението на оперативен отдел. Той участваше в малък екип от опитни агенти, които работеха извън кабинета на директора, нещо като неофициален инспекторат, действащ на място, за да следи нещата, и занимаващ се предимно със заплетени случаи. О'Дей бе добро ченге и не обичаше кабинетната работа. Прайс трябваше да признае, че той знае как да провежда разследване, още повече че беше извън командната верига и нямаше да преиграе нещата, за да получи повишение. Инспекторът бе пристигнал в Белия дом с огромен пикап — че освен това носеше и каубойски ботуши! — и навярно бягаше от публичността като от чума. И така, титулярят на разследването заместник-директор Тони Карузо щеше да докладва в министерството на правосъдието, но Патрик О'Дей щеше да съкрати веригата и да докладва направо на Мъри — който на свой ред щеше да обработва информацията на О'Дей за президента и да му я поднася по свой вкус. Тя смяташе Мъри за проницателен човек. В края на краищата Бил Шоу го беше пращал да спасява положението като свой личен представител. А Мъри щеше да прояви лоялността си изобщо към институцията, към ФБР. За О'Дей беше още по-лесно. Той разследваше престъпления, за да си изкарва хляба, и макар да изглеждаше, че прави прекалено бързи заключения, правеше всичко по правилата.

— Кога си спала за последен път, по дяволите? — попита Кларк. Малцина можеха да разговарят така с Мери Пат Фоли, но едно време Джон я беше обучавал.

— Джон, нито си евреин, нито си ми майка — уморено се усмихна тя.

Кларк се огледа.

— Къде е Ед?

— На път за насам от Персийския залив. Имаше съвещание със Саудитска Арабия — отвърна тя. Макар че госпожа Фоли заемаше по-висок пост от господин Фоли, саудитската култура не беше съвсем готова да се срещне с царя на шпионажа в женски образ — с царицата на шпионажа, поправи се Джон с усмивка, — пък и във всеки случай Ед сигурно бе по-добър в съвещанията.

— Нещо, което да трябва да знам?

Тя поклати глава.

— Нищо ново. Доминго, постави ли въпроса?

— Тази сутрин играеш грубо — отбеляза Кларк.

Чавес само се ухили. Страната може и да беше в смут, но имаше и по-важни неща.

— Можеше и да е по-зле, Джон. Аз не съм адвокат, нали?

— Я стига — изсумтя Кларк. Беше време за работа. — Как се справя Джак?

— Определена ми е среща с него следобед, но няма да се изненадам, ако я отменят. Бедното копеле. Сигурно е съсипан.

— Истината ли пишат във вестниците за начина, по който са го забъркали във всичко това?

— Да — отвърна заместник-директорката. — Трябва да разработим изчерпателен анализ на заплахата. Искам вие двамата да участвате.

— Защо ние? — попита Чавес.

— Защото ми писна шефовете на разузнаването да вършат всичко. Ще ви кажа какво ще стане: сега имаме президент, който разбира от работата ни. Ще подсилим оперативния отдел дотолкова, че да мога да вдигна телефона, да задам въпрос и да получа отговор, който да съм в състояние да проумея.

— План «ИНДИГО»? — попита Кларк и тя кимна утвърдително. Това беше последното му предложение преди да напусне учебния център на ЦРУ, известен като «Фермата», близо до военноморския склад за ядрени оръжия в Йорктаун, Вирджиния. Вместо да назначават университетски интелектуалци — поне вече не пушеха лули — той настояваше управлението да събере обикновени полицаи направо от улицата. Ченгетата, аргументира се той, знаеха как да използват информатори, не трябваше да ги учат на улични тънкости и можеха да оцеляват в опасни райони. Всичко това щеше да спести долари и да им осигури и по-добри оперативни работници. Предложението беше прибирано дълбоко в архива от двама заместник-директори, но Мери Пат знаеше за него от самото начало и го одобри. — Ще успееш ли да го пробуташ?

— Ти ще ми помогнеш да го пробутам. Виж какви добри резултати постигнахме с Доминго.

— Искаш да кажеш, че не съм оправдал надеждите? — попита Чавес.

— Не, Динг, става дума само за оная история с дъщеря му — отвърна Фоли. — Райън ще ни подкрепи. Той има много голямо влияние върху директора. Във всеки случай засега искам двамата да разкажете за «САНДАЛОВО ДЪРВО».

— Ами прикритието ни? — попита Кларк. Не трябваше да обяснява какво иска да каже. Мери Пат никога не си беше цапала ръцете с оперативна работа — нейната област бе шпионажът, а не военизираната страна на оперативния отдел. Тя обаче го разбра отлично.