Том Клэнси - По заповед на президента

— На кого принадлежат трите гълфстрийма?

— Регистрацията на самолетите е швейцарска, лейтенант — съобщи майор Сабах. Току-що бе разбрал този факт. От направените в Хартум снимки беше получил номера, изписан на опашката, и после лесно го провери в компютърната база данни. Обърна страницата, за да види чии са самолетите. — Принадлежат на някаква корпорация. Имат три реактивни и няколко по-малки с турбодвигатели за полети из Европа. Ще трябва да направим още проверки, за да научим повече за компанията. — Но някой друг щеше да свърши това и да открие очевидното. Навярно някаква вносно-износна организация, по-скоро само на хартия, отколкото в действителност, може би с малка фасада, занимаваща се с истински, макар и незначителен бизнес заради паравана. Корпорацията щеше да има средно голяма сметка в търговска банка и някоя адвокатска фирма щеше да се грижи педантично да спазват всички местни закони. Служителите щяха отлично да знаят как да се държат — Швейцария почиташе законите — и как да поддържат всичко в ред. В крайна сметка корпорацията щеше да потъне вдън земя, защото швейцарците не пречеха на хора, които влагаха пари в банките им и спазваха законите им. Онези, които грубо ги нарушаваха, можеха да намерят страната толкова негостоприемна, колкото онази, която напускаха генералите. Това също беше обяснимо.

Жалкото, помисли си Сабах, бе, че познаваше първите две лица, а навярно щеше да познава и онези, които сега бяха на път. Щеше да му достави удоволствие, ако ги изправеха пред правосъдието, особено пред кувейтското. Когато Ирак нападна родината му, повечето от тях бяха по-млади и бяха взели участие в грабежите. Майор Сабах помнеше как беше обикалял из улиците, опитвайки се да изглежда колкото може по-малко подозрителен и опасен, докато други кувейтци се бяха съпротивлявали по-активно. Това бе смело, но опасно. Повечето от тях бяха заловени и убити, наред с членове на собственото му семейство, и макар че оцелелите сега бяха известни и богато възнаградени, тези малцина бяха действали на базата на събирана от него информация. Майорът нямаше нищо против. Семейството му беше достатъчно богато и той харесваше работата си на разузнавач. Нещо повече, бе дяволски сигурен, че страната му вече никога няма да бъде изненадана по този начин. Той лично щеше да се погрижи за това.

Във всеки случай генералите, които бягаха, представляваха по-малък проблем от хората, които щяха да ги заместят. Именно това тревожеше майора.

— Е, страхувам се, че за господин Райън това беше доста слабо представяне във всяко едно отношение — каза по време на обедната информационна емисия Ед Килти. — На първо място, доктор Бретано е индустриалец, отдавна оттеглил се от държавна служба. Бях там, когато се споменаваше името му и когато той отказа да приеме висок правителствен пост — така че да може да остане там, където бяхме ние, и да прави пари, предполагам. Той е талантлив мъж, очевидно добър инженер… — с толерантна усмивка призна Килти, — но министър на отбраната — не. — Той подчерта думите си с поклащане на глава.

— Какво мислите за позицията на президента Райън за аборта, сър? — попита Бари от Си Ен Ен.

— Точно това е проблемът, Бари. Всъщност той не е президент — с мек, делови глас отвърна Килти. — И ние трябва да поправим тази грешка. Неспособността му да разбере обществото ясно се прояви по време на онова противоречиво и недообмислено изявление в пресзалата. Законът «Роу В. Уейд» е единствено валиден. Това е всичко, което трябваше да каже. Не е задължително президентът да харесва законите, но трябва да ги поддържа. Разбира се, за който и да е правителствен служител да не разбира мнението на американския народ по този въпрос не показва чак толкова безчувственост към правото на избор на жените, колкото обикновена некомпетентност. Единственото, което Райън трябваше да направи, беше да послуша съветниците си, но той не е направил дори това. Той представлява опасност за всички ни — заключи Килти. — Такива в Белия дом не ни трябват.

— Но вашето твърдение… — Вдигнатата ръка накара кореспондента да замръзне на място.

— Това не е твърдение, Бари. Това е факт. Изобщо не съм подавал оставка. Изобщо не съм напускал вицепрезидентския пост. По тази причина, когато Роджър Дърлинг загина, аз станах президент. Онова, което трябва да направим в момента, и господин Райън ще го направи, ако обича страната си, е да съставим съдебна комисия за проверка на конституционните постановки и да решим кой всъщност е президентът. Ако Райън не направи това — е, той ще се постави пред благото на страната. Искрено вярвам, че Джак Райън ще се осъзнае. Той е честен и в миналото се е проявявал като храбър човек. За съжаление в момента е объркан, както видяхме на пресконференцията тази сутрин.