Том Клэнси - Дъга Шест

— Какво направихте с Дмитрий? — попита ДЪГА Шест.

— Безопасна явка в Уинчестър — отвърна ДЦР. Това беше обичайното място, когато ЦРУ искаше да опази някое лице от чужда националност. — О, от ФБР ми съобщиха, че щатската полиция на Канзас го издирва по обвинение в убийство. Заподозрян е в убийството на Фостър Хъникът от щата Монтана, поне такова е обвинението.

— Защо не кажеш на Бюрото в Канзас, че не е убивал никого. Че е бил с мен през цялото време — предложи Кларк. Те трябваше да се грижат за този човек, нали? Джон вече бе надскочил обстоятелството, че Попов бе вдъхновил нападението над неговата жена и дъщеря. Бизнесът в този случай си беше бизнес и не за първи път доскорошният противник от КГБ се превръщаше в ценен приятел.

— Да, мога да го направя.

Това беше малка бяла лъжа, съгласи се Фоли, поставена на везната срещу голяма черна истина. В своя кабинет в Лангли, Вирджиния, Фоли се зачуди защо ли ръцете му не треперят. Тези ненормалници не само бяха поискали да унищожат целия свят, но те разполагаха с възможности да го направят. Този случай представляваше един нов развой в тенденциите, които ЦРУ тепърва трябваше да изучава, цял нов вид заплаха, чието проучване нямаше да бъде нито лесно, нито забавно.

— Благодаря ти, Ед. — Кларк прекъсна телефона и огледа останалите в стаята. — Току-що потвърдихме съдържанието в контейнера за хлор. Създали са модифициран вариант на ебола за разпространение.

— Какво? — попита полковник Байрън и Кларк му обясни. — Сериозно ли говориш, а? — попита най-сетне Малкия Уили.

— Сериозно като инфаркт — отвърна Кларк. — Те бяха наели Дмитрий да посредничи с терористи, за да организират инциденти в Европа. С това трябваше да увеличат страха от тероризма, за да получат договора за консултация за „Глобъл Секюрити“ с австралийците и…

— Бил Хенриксен? — попита полковник Байрън. — По дяволите, този го познавам!

— Така ли? Е, неговите хора трябваше да пуснат вируса през охлаждащата система на Олимпийския стадион в Сидни, Уили. Чавес е бил в помпената станция, когато този Уил Джиъринг се е появил с контейнера. Съдържанието му е било анализирано от момчетата в НИИР във Форт Дитерик. Нали разбираш, по това ФБР едва би могло да състави криминално дело — добави Кларк.

— Значи слизаш там, за да…

— За да си поприказвам с тях, Уили — довърши Кларк изречението му. — Прехвърлиха ли ни вече возилото?

Байрън погледна часовника си.

— Би трябвало.

— Тогава е време да тръгваме.

— Окей. Имам БМУ 48 48 Бойна маскировъчна униформа. — Б. пр. -та за всичките ти хора, Джон. Сигурен ли си, че нямаш нужда от малко помощ?

— Не, Уили, оценявам предложението ти, но това трябва да го проведем стегнато, нали разбираш?

— Разбирам, Джон. — Байрън стана. — Елате с мен, момчета. Тези типчета, с които ще се видите в Бразилия…

— Да? — каза Кларк.

— Ще ги поздравите специално от ОКСО, нали?

— Да — обеща Джон. — Ще го направим.

Най-големият самолет, кацнал на рампата в базата на ВВС „Поуп“, беше военновъздушен транспортен С-5В „Галъкси“ и наземният екип го подготвяше от няколко часа. Всички официални маркировки бяха заличени и на мястото на големите кръгове с „USAF“ беше изписано КОРПОРАЦИЯ „ХОРИЗОНТ“. Дори номерът на опашката беше заличен. Задните товарни врати бяха запечатани. Кларк и Стенли пристигнаха там първи. Останалите бойци дойдоха с автобус, понесли цялата си бойна екипировка, и всички се качиха в пътническия отсек в предната част на самолета. Оттук насетне беше въпрос само да пристигне полетният екипаж — облечен в цивилно облекло, — който се качи в пилотската кабина и започна стартовите процедури, все едно че беше цивилен полет. Въздушен танкер КС-10 щеше да ги срещне южно от Ямайка, за да презаредят резервоарите.

— Така, изглежда, е станало в общи линии — каза Джон Брайтлинг на хората, събрани в лекционната зала.

Забеляза изписаното на лицата на останалите петдесет и двама души разочарование, въпреки че се долавяше и известно облекчение. Много лошо.

— Какво правим тук, Джон? — попита Стив Берг.

Той беше един от главните учени на Проекта, създал ваксините А и Б, и също така беше помогнал за конструирането на „Шива“. Берг беше един от най-добрите хора на корпорацията.

— Изучаваме джунглата. Унищожили сме всичко, което може да послужи като материално доказателство. Запасите с „Шива“ са унищожени. Също и ваксините. Също компютърните записи, лабораторните бележки и прочие. Единствените данни за проекта са това, което вие имате в главите си. С други думи, ако някой се опита да заведе дело срещу нас за престъпление, ще трябва само да си държите устата затворени и дело няма да има. Бил? — Джон Брайтлинг даде знак на Хенриксен и той излезе на подиума.